На същата дата през 1871 г. Васил Левски се среща с изпратения му помощник Димитър Общи. Срещата се състои в лозята край Сопот.
2014 г.
Президентът на Република България присъжда орден „Стара планина“ първа степен на акад. Стефан Воденичаров „за неговите изключителни заслуги за развитието на науката“.
2000 г.
Банковата консолидационна компания продава най-голямата българска банка Булбанк за 360 000 000 евро на италианската "Уникредито" и германския "Алианц".
1999 г.
Подписан е договорът за продажба на около 70 % от националния въздушен превозвач „Балкан" на израелския консорциум „Зееви Груп”.
1999 г.
Правителството обявява в парламента края на реформите. Планът за финансова изолация на предприятията от държавния бюджет, приет през 1996 г., е изпълнен. Обявена е деноминацията на българския лев, с която той се изравнява с германската марка.
1993 г.
С писмо до Конституционния съд Блага Димитрова подава оставка като вицепрезидент, тъй като президентът д-р Желю Желев в своята дейност не се е консултирал с нея.
Блага Николова Димитрова е поетеса, преводачка и държавен деец. Родена е на 2 януари 1922 г. в Бяла Слатина. Завършва литература в Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Автор е на голям брой стихосбирки, пиеси, есета и пр. Превежда от полски, руски, немски език. Вицепрезидент е на Република България (22 януари 1992 г. - 6 юли 1993 г.). Депутат е в ХХXVI Народно събрание. Блага Димитрова умира на 2 май 2003 г. в София.
1960 г.
Българското правителство предлага на гръцкото правителство да се сключи споразумение между двете страни за сътрудничество при използването на реките Струма, Арда, Места и Марица, които протичат през териториите на двете държави.
1920 г.
Приет е Закон за данък върху общия доход. Населението се разделя на 18 групи с данъчна ставка между 2 и 35 %. Неженените мъже между 30 и 50 г. се облагат допълнително с 10 %. Законът е отменен през юли 1925 г.
1903 г.
Първият Държавен съд осъжда обвинените министри от кабинета на Тодор Иванчов (Димитър Тончев, Тодор Иванчов и Васил Радославов) на 8-месечен затвор. Те са амнистирани на 22 ноември.
Тодор Иванчов е български политик и държавник, роден през 1858 г. в Търново. Завършва Роберт колеж в Цариград (1875 г.), учи в Монпелие, Франция. Деец е на Либералната партия (радослависти). Директор е на Статистическото бюро. Тодор Иванчов е министър на народното просвещение (1886 г. – 1887 г. и януари 1899 г. - октомври 1899 г.), министър - председател (1 октомври 1899 г. – 9 януари 1901 г.) и едновременно министър на външните работи (до 27 ноември1900 г.) и министър на финансите (27 ноември 1900 г. – 9 януари 1901 г.). За да покрие ограбените средства от държавната хазна, възстановява натуралния десятък от зърнените култури (1900 г.), което предизвиква селски бунтове, потушени с военна сила от властта. На 4 юни 1903 г. Иванчов и кабинетът му са съдени от Държавен съд за нарушение на чл. 43 от Конституцията. Тодор Иванчов умира през декември 1905 г. в Париж.
1900 г.
Роден е Крум Цоков – български общественик, дипломат. Учи в Търговската гимназия и Френския колеж в Пловдив. Завършва Консулско-стопанския факултет на Свободния университет. Търговски съветник е към българската легация във Варшава. След започване на Втората световна война заедно с дипломатическия корпус напуска Варшава (6.09.1939 г.). През 1940 г. е търговския съветник в Берлин. Натоварен е с ликвидацията на българското търговско съветничество във Варшава. Заедно със своя секретар Д. Икономов организира нелегална българо-полска организация, наречена “Група Б”. Тя организира изнасянето от Полша на документи, пари и евакуацията на полски граждани, преследвани от германските окупационни власти. Разкрит е от германската полиция (1940 г.) и осъден на 5 години затвор. По време на Варшавското въстание успява да избяга от затвора и заедно със съпругата си заминава за Прага, където е арестуван от съветските органи за сигурност и продължително време разследван. След освобождаването му (1947 г.) заминава за Варшава, там е арестуван по искане на българската държавна сигурност; затворен в концлагера “Куциян”. След освобождаването му на 24 март 1949 г. е преследван като “фашистки дипломат” и работи като каменар и строител. Обвинен е в шпионаж (1952 г.) и е осъден на 7 години затвор. След освобождаването от затвора (1959 г.) успява да замине за Полша при семейството си. Въпреки съпротивата на българските власти полското правителството го награждава с ордена “За бойна слава” в знак на признание за заслугите му към Полша и участието в полската съпротива срещу фашизма.
1886 г.
Министър-председателят Петко Каравелов и председателят на Народното събрание Стефан Стамболов правят официални постъпки пред управляващия руското агентство в София за подобряване на българо - руските отношения.
Петко Стойчев Каравелов е политически и държавен деец, редовен член на Българското книжовно дружество (днешна БАН). Като министър-председател и министър на финансите (29 юни 1884 г. – 9 август 1886 г.), министър на обществените строежи, пътищата и съобщенията (29 юни 1884 г. –1 януари 1885 г.) и управляващ Министерството на вътрешните работи (21 март 1885 г. – 9 август 1886 г.) полага много усилия за международното признаване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
1884 г.
Провежда се първото Главно събрание на Българското книжовно дружество в София. Председател е проф. Марин Дринов.
Марин Стоянов Дринов е учен историк, филолог, обществен и държавен деец. Роден е на 20 октомври 1838 г. в Панагюрище. Образованието си получава в Киевската семинария и в Московския университет. От 1873 г. е доцент, а от 1876 г. и професор в Харковския университет. По време на Руско-турската освободителна война 1877 г. – 1878 г. е включен в Гражданската канцелария към щаба на Дунавската армия, оглавявана от княз Вл. А. Черкаски. След освобождението на София (1878 г.) е назначен за вицегубернатор. През 1878 г. – 1879 г. завежда отдела за народно просвещение и духовни дела и е съветник на руския императорски комисар княз А. М. Дондуков-Корсаков. Взема дейно участие в изработването на Търновската конституция. По негово предложение Учредителното събрание през 1879 г. обявява София за столица на Княжество България. Марин Дринов е един от инициаторите за откриване на Софийската публична библиотека (днешна. Народна Библиотека "Св. св. Кирил и Методий"). Негово дело е и изработването на устава на Държавния съвет 1881 г. – 1883 г.
1873 г.
Следствената комисия в Пловдив изготвя заключителното си постановление по “Хасковското съзаклятие”.
От 10-ти до 28 юни с. г. в резултат на направените в хода на следствието разкрития по т.нар. “хасковско съзаклятие” турските власти извършват масови арести. Заловените комитетски дейци се изпращат в Пловдив, където следствената комисия провежда всички разпити и очни ставки. Сред новоарестуваните са Коста Тодев (хасковски ханджия), Георги Минчев, Михаил Минчев, Яни Тонев, Димитър Попстефанов (касиер на Хасковското градско общинско управление), поп х. Димитър Иванов от Чирпан, Янко Кочев (касиер на Чирпанската каза), Георги Данчев-Зографина, Стефан Сливков от Стара Загора, Станчо Петров от с. Джанбаз (дн. Калояновец), поп Минчо Кънчев от с. Арабаджиево, поп Еньо Димитров от с. Гюнелийска (дн. Любенова) махала, Георги х. Дечов от Стара Загора, Дойчо Димов от с. Сеймен (дн. Марица), Христо Илиев и Константин Доганов от Пловдив.
1871 г.
Васил Левски се среща с изпратения му помощник Димитър Общи. Срещата се състои в лозята край Сопот.
Димитър Общи (Д. Николов/Николич, Д. Косовеца, Д. Панайотов) е български революционер, помощник на Васил Левски, роден е около 1835 г. – 1836 г. в град Дяково, Косово. През 1862 г. се записва в Първа българска легия . Участва в Критското въстание (1867 г.-1868 г.), доброволец e в отрядите на Дж. Гарибалди (1866 г.). След като Левски приключва създаването на тайните местни комитети, започва да търси пари за оръжие. След обира на Орханийската поща е заловен, прави пълни признания пред турския съд, довели до арестуването на много членове на ВРО. Обесен е на 16 януари 1873 г. в София.
763 г.
Българската армия на хан Телец търпи поражение в битка край Анхиало (дн. Поморие). Византийският император Константин V Копроним организира грандиозен поход срещу България, като превозва войските си по море с 800 бойни кораба. При равнината на Анхиало го очаква огромна българска войска, в чиито редове има 20 000 славяни. Сражението е изключително кръвопролитно и за двете воюващи страни.
Константин V Копроним е византийски император (741 г. - 775 г.). Води поредица от войни против България с цел унищожението й. При деветия си пореден поход към българската граница умира, без да успее да осъществи намеренията си. Води успешни военни действия срещу Абасидите. Свиква църковен събор в Константинопол, на който е взето решение за строга забрана на култа към иконите и нареждане за пълното им унищожаване. Организира общо девет похода срещу България.
На тази дата са родени:
1938 г.
Родена е Мими Николова - българска естрадна певица. Една от изпълнителките, които определят облика на българската естрада през 60-те години Възпитаничка на хор "Бодра смяна" и Хора на софийските девойки. Дебютира като солистка с песента от филма "Любимец 13" (1958 г.). От края на 50-те години пее в естрадно трио. През 60-те години сътрудничи с Ив. Стайков. Работи като солистка на Естрадния оркестър на Комитета за телевизия и радио, солистка на оркестър "София" и квартет "Джаз фокус 65". Нейни песни получават награди на фестивала "Златният Орфей": "Калиакра" (I награда, 1965 г.), "Спомен от лятото" (II награда, 1966 г.), "Първата среща" (III награда, 1965 г.). Представя се с песни на Ив. Стайков на фестивали в Сопот (Полша), Сплит (бивша СФРЮ), Токио (Япония). Издава плочи в Румъния. Концертира и като джазова певица (солистка на биг-бенд "Габрово", 1978 г.).
1925 г.
В Пловдив е роден Христо Ковачев - български композитор, звукорежисьор. Завършва Вокалния факултет на БДК (1956 г.). Работи като хоров диригент, а от 1949 г. е звукорежисьор в Българското радио. Специализира в СССР и ГДР. Автор е на детски и естрадни песни, през 70-те год. обработва стари градски песни.
1876 г.
Роден е генерал-лейтенант Иван Бангеев - началник на Втора военноинспекционна област (1930 – 1932 г.).
1873 г.
Роден е Димитър Хаджигеоргиев - български композитор, музикален педагог. Завършва гимназия в Одрин и консерватория в Прага. Той е един от основателите на Музикалното училище в София (1904 г.), което прераства в Музикална академия, по-късно става неин директор. Най-известната му творба е оперетата “Тахирбеговица”. Други композиции: “Юбилеен марш на Иван Вазов” (1904 г.), “Юбилеен марш на цар Фердинанд” (1908 г.), “Юбилейна кантата на цар Освободител” (1902 г.) и др. Автор е на учебници по пеене.
На тази дата умират:
2002 г.
Умира Николай Александров Хайтов - български писател. Завършва Лесотехническия факултет на Софийски Университет “Св.Климент Охридски през 1943 г. Работи като инженер-лесовъд из Родопите и Рила (1946-1954 г.). Редактор във в-к “Народна култура” и в сп. “Наша Родина” (1957 г.), главен редактор на сп. “Родопи” (от 1965 г.). Председател на Столичния съвет за култура. Секретар на СБП (1966-1968 г.), член на Управителния съвет на СБП (от 1966 г.), председател на СБП (от 1994-1999 г.); академик (1999 г.). Депутат е в VII ВНС. Първият му печатан очерк е “Предни постове на родното строителство” (1954 г.) в сп. “Септември”. Автор е на разкази, романи, публицистични и есеистични книги, драми, произведения за деца и много статии по обществено-културни въпроси. С цялостното си творчество продължава традициите на българските народопсихолози. По негови сценарии са заснети 11 филма и телевизионни постановки: “Козият рог” (1972 г.), “Семейство Калинкови” (тв, 1968 г.), “Кучета” (1969 г.), “Краят на песента” (1970 г.), “Мъжки времена” (1974 г.), “Ламята” (1974 г.), “Черешова градина” (1979 г.) и др., както и телевизионната поредица “Капитан Петко войвода”. В драматургията навлиза с пиесата “По земята” (1963 г.). Следват “Заключена пролет” (1963 г.), “Хайдути” (1965 г.), триптихът “Кучета”, “Лодка в гората” и “Пътеки” (1966), “Празникът” (1984) и други съчинения.: “Съперници” (1957 г.), “През вековете” (1958 г.), “Село Яворово, Асеновградско” (1958 г.), “Искрици от огнището” (1959 г.), “Хайдути” (1960 г.), “Жени-хайдутки” (1962 г.), “Матей Преображенски - Миткалото” (1964 г.), “Асеновград в миналото. Исторически, стопански и етнографски очерк” (1965 г.), “Родопски властелини” (1965 г.), “Село Манастир, Смолянско. Историческо, етнографско изследване” (1965 г., в съавторство със Сл. Дичев), “Шумки от габър. Книга за Родопите” (1965 г.), “Диви разкази” (1967 г.), “Ламята” (1970 г.), “Капитан Петко войвода. Исторически очерк” (1974 г.), “Бодливата роза. Есета” (1975 г.), “Перуански записки” (1975 г.), “За творчеството” (1982 г.), “Последните мигове и гробът на Васил Левски” (1985 г.), “Истини в сянка” (1987 г.), “Светогорски записки” (1987 г.), “Африкански записки” (1988 г.), “Дневник. Книга първа. 1954-1962” (1988 г.), “Дневник. Книга втора. 1963-1966” (1990 г.), “Гробът на Васил Левски” (2002 г.), “През сито и решето” (автобиография, 2002 г.), “Троянските коне в България” (2002 г.), “Дневници” (ръкопис).
2000 г.
Умира Славчо Иванов Чернишев - български писател. Следва славянска филология и философия в Софийски Университет “Св.Климент Охридски” (1945-1951 г.). Работи като коректор и технически уредник в издателство “Наркоиздат” (1945 г.), уредник на сп. “Жената днес” и в-к “Стожер” (1946 г.). Драматург на радиотеатъра при Радио София, член на сценарната комисия и завеждащ редакция “Реклама и пропаганда” при Българската кинематография (1957-1950 г.). Редактор е във в.“Литературен фронт” (1952-1953 г.), завежда литературен отдел във в. “Народна култура” (1953 г.). От 1954 г. живее в Созопол. Член е на СБП. Публикува за пръв път стихотворение през 1941 г. в сп. “Българска реч”. Някои негови съчинения са: “Земя и небе” (1952 г.), “Поема за летеца” (1954 г.), “Зад синия далечен океан” (1955 г.), “Неспокойно сърце” (1955 г.), “Вятърната мелница” (1957 г.), “Морето” (1957 г.), “Капитан Леванти” (1960 г.), “Созополски разкази” (1963 г.), “Стихове” (1965 г.), “Ветрове, пясъци и звезди” (1966 г.), “Стихотворения” (1966 г.), “Отвъд хоризонта” (1968 г.), “Корабни дневници” (1972 г.), “Лунните острови” (1980 г.) и др.
1971 г.
В автомобилна катастрофа загиват известните футболисти Георги Аспарухов и Никола Котков.
На 30 юни 1971 г. футболистите Георги Аспарухов и Никола Котков катастрофират в прохода Витиня и умират на място. Двамата играчи на "Левски" провеждат сутрешна тренировка на "Герена", после се качват в сивата "Алфа Ромео" с номер СГ 9999 на Гунди и потеглят за Враца, където са обещали да играят в юбилеен мач на местния "Ботев". На бензиностанцията преди Витиня те качват случаен спътник. Минути по-късно колата се забива с огромна скорост в излизащ от страничен път камион и избухва в пламъци. Тримата умират на място.
Георги Аспарухов (Гунди) е български футболист. Играч на "Левски" и "Ботев" (Пд). В "А" РФГ има 245 мача със 150 гола, в националния отбор - 50 мача с 19 гола. Класиран е на 8-о място в Европа (1965 г.), спортист №1 на страната (1965 г.) . Избран е за футболист на ХХ в. за България.
1962 г.
Умира Димитър Борисов Митов - български литературен и театрален критик, професор. Завършва гимназия и институт в София, специализира в парижката Сорбона и “Колеж дьо Франс”. Редактира литературните седмичници “Развигор” (1923-1925 г.), “Литературни новини” (1927-1929 г.) и “Литературен глас”; библиотеките “Бисери”, “Вечни спътници” и сборниците: “Изкуство и живот” (1929 г.), алманах “Литературен глас” (1931 г.), “Духът на новия свят” (1932 г.). Автор на сборник с критика: “Знамена” (1933 г.) и “Писатели и книги” (I и II, 1934 г. и 1935 г.). Автор е на: “История по западноевропейска литература” (5 т., 1950-1953 г.), “Христоматия по западноевропейска литература” (3 т., 1955-1958 г.), “Театрални вечери” (1974 г., посмъртно).
1921 г.
В с. Варош, Прилепско умира Гьорче Петров (Трояченец) - български революционер, един от основателите и ръководителите на ВМОРО. Работи като учител. Създава революционни комитети в Щип, Битоля, Прилеп, Ресен, Охрид, Крушево, Кичево, Леринско, Костурско. Заедно с Г. Делчев изработва нов устав на организацията (1896 г.). Войвода е на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). След възстановяването на ВМРО (1919 г.) заедно с Д. Хаджидимов участва в създаването на Временното представителство на ВМРО (обединена). Жертва на междуособни борби в организацията.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;
