2016 г.
Една от най-красивите сгради от емблематичните тютюневи складове в Пловдив беше почти изцяло съборена.
2013 г.
Парламентът и правителството на Финландия се обявяват против присъединяването на Румъния и България към Шенген.
2009 г.
Президентът Георги Първанов връчва на Румяна Нейкова орден „Стара планина” първа степен „за изключителния ѝ принос за развитието на физическото възпитание и спорта.“
2009 г.
Президентът Георги Първанов връчва на Свилен Нейков орден „Стара планина” първа степен „за изключителния му принос за развитието на физическото възпитание и спорта.“
2009 г.
Президентът Георги Първанов връчва на Никола Корабов орден „Стара планина” първа степен „за изключително големите му заслуги към Република България в областта на културата и филмовото изкуство.“
2002 г.
Президентът Георги Първанов налага първото си отлагателно вето върху Закона за приватизацията, приет на 21 февруари от парламента. Основни мотиви за ветото са, първо, че е отказано да се запази възможността работниците и служителите в дружества да се сдобият с част от капитала с преференции по време на приватизацията. В дотогавашния закон за работниците са предвидени 20%, които могат да се купят с преференции. Второ срокът - 30 септември 2002 г., след който българските граждани не могат да участват в приватизацията с инвестиционни бонове, е твърде кратък. По този начин се отнемало едно социално право на българските граждани. Други несъгласия на държавния глава по отношение на закона са свързани с отмяната на параграф 6 от стария закон. Чрез премахването на параграфа се намалявала сигурността на инвеститорите за реалното финансово състояние на предприятието към момента на сделката. Отменяла се необосновано и разпоредба, която досега е задължавала купувачите на раздържавени предприятия да изпълняват задачи по подготовка на страната във военно време и в кризи. Президентът Първанов изразява несъгласие и по отношение на ограничаването на съществуващите възможности малки и средни предприятия да участват при облекчени условия в приватизационни сделки по Закона за малките и средни предприятия. Държавният глава не се съгласява и с централизирането на приходите от приватизацията в бюджета.
2000 г.
Президентът Петър Стоянов връчва на Хавиер Солана, върховен представител на по въпросите на общата външна политика и политиката на сигурност и генерален секретар на Съвета на Европейския съюз орден „Стара планина” първа степен
1995 г.
Велко Вълканов е преизбран за председател на Комитета по правата на човека. Велко Вълканов е роден на 16 ноември 1927 г. в Елхово, Бургаска област. Завършва специалност "Право" в СУ "Св. Климент Охридски". Доктор на юридическите науки на Лайпцигския университет, Германия. Адвокат. Сътрудник на Законодателния съвет при Министерство на правосъдието. Старши научен сътрудник по наказателно право в Института за държавата и правото при Българска академия на науките 1981-1988 г. Професор е по конституционно право. Има публикувани 7 монографии и 60 научни статии.Член е на Изпълнителното бюро и говорител на Комитета по правата на човека. Председател е на Комитета по правата на човека. Председател на Централния съвет на Българския антифашистки съюз. Председател на Международна фондация "Георги Димитров". Депутат е от София в VII Велико народно събрание (Парламентарна група на БСП). Първи заместник-председател на ПГ на БСП в VII ВНС. Заместник-председател e на Законодателната комисия в VII ВНС. Депутат e от Варна в XXXVI Народно събрание (Парламентарен съюз за социална демокрация). Независим кандидат за президент, подкрепен от БСП през януари 1992 г. Депутат в XXXVII НС (Парламентарна група на Демократичната левица). Председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията в XXXVII НС. Депутат от Пловдив в XXXVIII НС( Парламентарна група на Демократичната левица). Член на парламентарната Комисия по образованието и науката в XXXVIII НС. През 1999 г. създава Национален комитет в защита на Абдула Йоджалан. През септември 2000 г. по покана на югославската парламентарна комисия по външна политика е наблюдател на президентските избори в Югославия. Съпредседател e на Международния инициативен комитет в защита на Милошевич. На 10 декември 2001 г. е удостоен с Наградата за човешки права за 2001 г. от Дружеството за защита на гражданските права и човешкото достойнство – Германия.
1964 г.
На съвещание на ЦК на БКП се обсъжда работата сред българите- мюсюлмани и се поставя въпросът за започналата смяна на имената. Отправен е упрек към "изоставащия" в това отношение Благоевградски окръг. Няколко дни по-късно градският комитет на БКП там нарежда да се извърши масово преименуване на българите- мюсюлмани. Привлечени са служители на МВР и войскови части. Използва се подмяната на личните паспорти, за да се принуждават хората да сменят имената си. Насилието предизвиква масови брожения, които са особено остри в селата Рибново, Корница и Брезница. Има и ранени партийни активисти. ЦК е принуден да изпрати в района своя комисия начело с ген. Иван Бъчваров, която да отмени наложените мерки, като хвърли вината върху местното ръководство. През месец април редът е възстановен.
1961 г.
Открива се Национална изложба на младите художници, обединени в създаденото през пролетта на 1960 г. Ателие на младия художник. Наградите за живопис получават Светлин Русев, Георги Баев, Иван Филчев.
1949 г.
На Двадесет и третия конгрес на Българската радикална партия се решава партията да се саморазпусне и членовете й да се влеят в ОФ. След 9 септември 1944 г. се съставя първото отечественофронтовско правителство, в което влизат представители на БРП (к), пладненци, звенари, социалдемократи и независими общественици. Министър-председател става К. Георгиев. На Първия конгрес на ОФ през март 1945 г. се очертават най-важните задачи на външната и вътрешната политика. Те са приключване на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия 1944–1945 г., провеждане на парламентарни избори, укрепване на народнодемократичната власт и др. На Втория си конгрес през февруари 1948 г. ОФ прави сериозни промени в организационното си устройство. От междупартийна коалиция се превръща в масова обществено-политическа организация, която възприема програмата на БРП(к) за изграждане на социализма по сталински модел.
1948 г.
ВНС приема закон, по силата на който всички гори в България стават държавна собственост.
1945 г.
Започва Дравската отбранителна операция на Първа българска армия в заключителната фаза на Втората световна война. В същия ден започва и Балатонската отбранителна операция на 3-и украински фронт. България се намесва във войната след подписването на Тристранния пакт на 1 март 1941 г. и остава съюзник на страните от хитлеристката Ос. Тя обаче не участва в никакви военни операции на съюзниците си. Под натиска на Оста на 13 декември 1941 г. България е заставена да обяви война на САЩ и Англия, но отново не се ангажира с преки военни действия. За разлика от другите сателити на Германия, като Унгария и Румъния, България не изпраща свои войски на Източния фронт. Независимо от тази позиция тя не е пощадена от държавите от антихитлеристката коалиция. В края на 1943 г. и началото на 1944 г. София и други градове са подложени неколкократно на бомбардировки от авиацията на САЩ и Англия. На 5 септември 1944 г. последва обявяване на война и от страна на СССР. На 8 септември части на Червената армия прекосяват от север българската граница. Тяхното присъствие улеснява правителствената промяна в страната, извършена на 9 септември 1944 г. Съставено е правителство на Отечествения фронт, което предприема незабавни мерки за действията срещу хитлеристка Германия, след като на 8 септември 1944 г. кабинетът на К. Муравиев и обявява война. По силата на Крайовския договор 1944 г. Югославия дава съгласието си за преминаване на части от българската войска през нейна територия като съставни части на Червената армия. България участва със свои войскови части в окончателния разгром на хитлеристка Германия през есента на 1944 г. и пролетта на 1945 г. Благодарение на това тя избягва надвисналата над нея опасност от нова национална катастрофа. Жертвите, които дава страната ни са повече от 32 000 души, но противниците на Германия не признават България за свой съюзник. Мирният договор между нея и държавите победителки във Втората световна война е сключен на 10 февруари 1947 г. в Париж.
1938 г.
Започват избори за XXIV ОНС, проведени по новия избирателен закон, който възстановява мажоритарната избирателна система и забранява участието на политически партии, спечелени от управляващите. За тях гласуват 27 % срещу 14 % за опозицията и 58 % за неизбрани кандидати. Избрани са 93 проправителствени и 67 опозиционни народни представители.
1925 г.
Започва издаването на всекидневен информационен вестник “Днес”. Излиза в София от 6 март до 16 април 1925 г. Издател и главен редактор е Й. Хербст. Сътрудници: А. Разцветников, Н. Фурнаджиев, А. Каралийчев и др. На 16 април 1925 г. по повод атентата в църквата "Св. Неделя" в София вестникът излиза с второ издание. Същия ден Й. Хербст "изчезва безследно".
1913 г.
Генерал Радко Димитриев е изпратен с дипломатическа мисия в Санкт Петербург да защити пред руския император накърнените български интереси от страна на съюзниците - сърби и гърци. Командването на Съединените 1-ва и 3-а армия се поема от генерал-лейтенант Васил Кутинчев. Генерал Димитриев е роден на 24 септември 1859 г. в с. Градец, Сливенско. Взема участие в националноосвободителните борби на българския народ. Включва се като доброволец в Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. След Освобождението завършва Военното училище в София и Академията на Генералния щаб в Русия. Завръща се в България и става офицер в милицията на Източна Румелия. Участва в обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България, а по време на Сръбско-българската война е пом. нач.-щаб на Западния корпус. Русофил по убеждения, Димитриев е сред организаторите на детронацията на княз Александър I Батенберг (август 1886 г.). След неуспеха и емигрира в Русия. Завръща се в България след 11 г. Включва се във военното управление на страната – началник-щаб на армия (1904–1907 г.) и началник на 3-та Военноинспекционна област (1907–1912 г.). По време на Балканската война 1912–1913 г. е командир на Трета българска армия, а през Междусъюзническата война е пом.-главнокомандващ Действащата армия. След войната е изпратен като пълномощен министър в Русия. Поради несъгласие с управляващите среди по отношение ориентацията на България в годините на Първата световна война 1914–1918 г. Димитриев си подава оставката и постъпва на военна служба в руската армия. Разстрелян е при метеж на есери и меншевики във Владикавказ на 18 октомври 1918 г.
1911 г.
Българското книжовно дружество е преименувано в Българска академия на науките. Самото дружество е основано в края на септември 1869 г. в Браила (Румъния) от представители на българските общини във Влашко, Молдова и Южна Русия. На първото общо събрание е приет устав на БКД, който регламентира организационното изграждане. За пръв председател на БКД е избран проф. Марин Дринов. Дружеството издава и свой печатен орган - "Периодическо списание на Българското книжовно дружество". По време на Априлското въстание 1876 г. и Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. БКД временно прекратява своята дейност. Непосредствено след Освобождението в Браила е свикано общо събрание, което взема решение за неговото преместване в София. В столицата на дружеството се отпуска от княжеското правителство ежегодна субсидия. През 1884 г. е приет нов устав на БКД, според който то фактически се превръща в академия. За осъществяване на научния му живот се създават три клона: историко-филологически, природо-медицински и държавно-научен. През 1901-1911 г. дружеството издава "Летопис на Българското книжовно дружество в София", а от началото на 1902 г. започва да излиза и поредицата "Българска библиотека". През 1903 г. дружеството се натоварва и с издаването на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", излизал до този момент като орган на Министерството на народното просвещение. От 1906 г. то открива нова поредица- "Български старини". БКД развива богата и многостранна дейност, особено в годините непосредствено след Освобождението.
1837 г.
Със заповед на руския император Николай І Зографският манастир си възвръща изгубените имоти в Бесарабия, като получава и компенсация от руското правителство в размер на 400 000 рубли. Манастирът „Свети Георги Зограф“, наричан още Зографски манастир, се намира в монашеската "република" на полуостров Атон, Република Гърция. Според преданието е създаден през X век от трима българи от Охрид - Аарон, Мойсей и Йоан (Иван). Прието е да се смята, че това е историческият български манастир в Света гора, тъй като традиционно го населяват монаси от България. До средата на XIX в. манастирът е обитаван освен от български монаси и от сръбски и не малко гръцки, но постепенно обителта става изключително българска. Там сега живеят около 10 монаси. Зографският манастир е един от най-големите манастири в Света гора (Атон) и единственият днес български манастир там. Той стои на 9-то място в йерархията на светогорските манастири. Зографският манастир притежава богата библиотека с ценни паметници от времето на средновековната българска държава. В него се съхранява черновата на "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски. Тук Паисий завършва този свой труд през 1762 г. В библиотеката се съхранява житието на св. Наум Охридски, запазено в препис от XV век, житието на св. Петка от XIV век, Зографската история, ценни хрисовули и др. Манастирската библиотека притежава днес 126 гръцки и 388 славянски ръкописи и приблизително 10 хиляди печатни книги.
На тази дата са родени:
1943 г.
Роден е Александър Бръзицов - български композитор, аранжор, автор на филмова музика. Сред филмите, за които е писал музика са "Фильо и Макензен", "Похищение в жълто", "Ламята" и др. Създава песни от началото на 70-те години. Печели награди у нас и в чужбина. Един от водещите аранжори на забавна музика в България през 70-те и 80-те години. През 1984 г. издава авторски албум в "Балкантон".
1933 г.
Роден е Стойчо Панчев - български физик-метеоролог, академик (1997 г.). Завършва физика в СУ “Св. Климент Охридски” (1956 г.), специализира метеорология в СССР. Професор (1970 г.), ръководител на Катедрата по метеорология и геофизика на физическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, декан на факултета (1979-1983 г.). Член е на Английското кралско метеорологично дружество (1973 г.), на Американското метеорологично дружество (1973 г.), на Европейското дружество по теоретична физика (1975 г.). Заместник-председател е на БАН (1988-1991 г.). Автор е на научни публикации (на руски, английски, китайски език), на учебници. Интересите му са в областта на динамиката на атмосферата и океана.
1896 г.
Роден е Никола Димитров Обрешков - български математик, академик (1945 г.), доктор по математика на университета в Палермо (1932 г.), доктор по математика в Сорбоната в Париж (1933 г.). Завършва математика в СУ “Св. Климент Охридски” (1920 г.), специализира в Берлин (1922-1923 г.), доцент (1922-1925 г.), професор (1925 г.) и ръководител на Катедрата по висша алгебра и теория на вероятностите (1928-1963 г.) в СУ “Св. Климент Охридски”. Има значителен научен принос в различни области на математиката. Създава научна школа. Умира на 11 август 1963 г. в София.
1877 г.
Роден е д-р Никола Василев Михов - български библиограф, икономист, сатирик, академик (1947 г.). Завършва социални науки в Женева и Брюксел. Дълги години работи в библиотеките на Виена, Берлин, Дрезден, Лайпциг, Женева, Брюксел, Париж, Лондон, София и др. Трудове (издания на БАН): “Библиографски източници за историята на Турция и България” в 4 т. (I – 1914 г., II – 1924 г., III – 1928 г., IV – 1934 г.), “Населението на Турция и България през ХVIII и ХIХ в.” в 4 т. (I – 1915 г., II – 1924 г., III – 1929 г., IV – 1935 г.). Вторият му труд е започнат през 1912 г. в Мюнхенската държавна библиотека, а е завършен през 1932 г. в Британския музей в Лондон. Умира на 5 април 1962 г. в София.
1867 г.
Роден е Георги хаджи Бонев - български писател (псевд. Г. Малиновски). В творбите си описва живота на селяните и псевдоинтелигенцията. Някои от разказите са повлияни от Ал. Константинов, М. Георгиев, Ив. Вазов. Съчинения: "Братът на бай Ганьо Балкански" (1897 г.), "Разкази из българския живот" (1898 г., с предговор от Ив. Вазов), "Една рожба на времето" (1898 г.), "По своя вина" (1899 г.). Умира на 21 юли 1909 г. във Враца.
На тази дата умират:
1998 г.
Умира Костадин Спасов Кюлюмов - български писател, сценарист. Роден е на 19 ноември 1925 г. Създател и главен редактор е на алманах “Струма” (от 1980 г.). Сценарист е на филмите “Златният зъб” (1961 г.), “Школникът” (1965 г.), “Опасен полет” (1967 г.), “Слънце над Пирин” (1973 г.), “Четвърта оперативна зона” (1974 г.), съсценарист е на тв-сериалите “С пагоните на дявола” (1966 г.), “На всеки километър” (1966-1972 г.). Пише драмите “Вечерен гост” (1965 г.), “Последният шанс” (1969 г.) и др. Някои прозаични книги: “Момичето и предателят” (1964 г., в съавторство с В. Диаватов), “Урок по толерантност” (1973 г.), “Момъкът и планината” (1974 г.), “Залезът” (1975 г.), “Безсънни нощи” (1976 г.), “Скалите на пролетта” (1977 г.), “Не отбивай водата” (1978 г.), “Възшествието” (1978 г.), “Тихи утрини” (1979 г.), “Разлюлени сенки” (1979 г.), “Да дочакаш слънцето” (1980 г.), “Записки на Иван Козарев” (1980 г.), “Мисли на майстора” (1981 г.), “Младостта на инспектора” (1982 г.), “Яне” (1982 г.), “Скендер войвода” (1983 г.), “Срещу вятъра” (1983 г.), “Фаталният изстрел” (1985 г.), “Душманин на империята” (1985 г.), “Смърт за надежда” (1987 г.), “Полковникът” (1989 г.), “Убийството на хан Кубер” (1992 г.) и др.
1991 г.
Умира Александър Пантелеев Карасимеонов - български писател. Роден е на 12 септември 1930 г. в София. Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1948 г.), кинодраматургия и Висшите сценични курсове в Москва (1966 г.). Работи като редактор във в. “Литературен фронт”, Студията за игрални филми, сп. “Септември”. Публикува от 1953 г. Автор е на разкази, очерци, фейлетони, сценарии на филми (“С особено мнение”, “Обич”, Началото на деня”). Публикува сборник разкази “Главният свидетел” (1963 г.), повестта “Толкова очаквани приятелства” (1966 г.), романите “Обич” (1969 г.), “Приближаване” (1976 г.) и др.
1988 г.
Умира Константин Николов Илиев - български композитор и диригент. Роден е на 9 март 1924 г. в София. Завършва БДК - композиция при проф. П. Хаджиев и проф. П. Владигеров и диригентство при М. Големинов. Специализира в Прага (1957 г.). В България е диригент на оркестрите в Русе и Варна, а от 1956 г. в продължение на повече от 25 години е диригент на Софийската държавна филхармония. Професор е в Консерваторията. Пише статии по музикални проблеми, монографии. Работи в почти всички жанрове: създава 5 симфонии, симфонични пиеси (Дивертименто, Вариации, Кончерто гросо, Фрагменти, Китка), вокално-инструментални творби (кантатата "Септември 1923", "Похвално слово за Константин Философ, наречен Кирил"), камерно-инструментални творби, песни. Автор е на оперите "Боянският майстор", "Еленово царство", "Време разделно".
1949 г.
Умира Ана Карима – българска писателка. Ана Карима е псевдоним на Ана Тодорова Велкова-Сакъзова. Основателка е на много женски дружества, създава няколко благотворителни дружества и сиропиталища. Член е на Съюза на българските писатели. Редактира сп. “Почивка”, в. “Женски глас”, сп. “Нова струя”, в. “Равноправие” и др. Автор е на драмите: “Подхлъзна се” (1900 г.), “Над зида” (1912 г.), “Поп Богомил” (1930 г.), “Зла свекърва” (1930 г. ), “По-силният” (1930 г.), “За свободата” (1931 г.) и др., разкази, повести, между които “Под натиска на живота” (1901 г.), “Чиста любов” (1924 г.), “Голгота” (1933 г.), както и романите “Мъртво сърце” (1940 г.) и “Разкаяние” (1941 г. ).
1872 г.
Умира Христо Георгиев - български обществено-политически и стопански деец, брат на Евлоги Георгиев. От 1842 г. живее при брат си в Румъния - отначало в Галац, а по-късно в Букурещ, където до смъртта си ръководи създаденото от двамата и от техни сродници търговско съдружие. Той е русофил, привърженик на идеята за освобождение на България по мирен път. Един от основателите и водачите на Добродетелната дружина (1854 г.), член на Комитета за набиране на доброволци по време на Кримската война (1853-1856 г.). Има съществен принос за успеха на преговорите със Сръбското правителство във връзка с организирането, дейността и разпускането на Втора българска легия (1867-1868 г.). Заедно с брат си подпомага културно-просветните начинания на българите в Румъния и България. Братята Евлоги и Христо Георгиеви даряват 6,8 млн. лева и парцел в центъра на София за построяването на висше училище. Най-старото и най-голямото висше учебно заведение в България е основано на 1 октомври 1888 г. като Висш педагогически курс с едногодишен срок на обучение. Със Закон за университета през 1904 г. Висшето училище приема статут на университет и е преименувано на Български университет “Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово”. На 4 януари 1905 г. университетът е преименуван на “Св. Климент Охридски”.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;
