2018 г.
Руски военнотранспортен самолет „Антонов“ Ан-26 се разбива край руската база „Хмеймим“ в Сирия. Загинали са всичките 39 души на борда - военнослужещи. Катастрофата става при заход за кацане на летището.
2016 г.
Иранският милиардер Бабак Занджани получи смъртна присъда заради корупция и укриване на 2.8 милиарда долара.
2015 г.
След 8-годишен полет автоматичната междупланетна станция Dawn („Дон“) на НАСА навлиза в орбита около Церера.
2013 г.
Парламентът и правителството на Финландия се обявяват против пресъединяването на Румъния и България към Шенген.
2012 г.
Правителството на Япония обявява 23 необитаеми острова за държавна собственост, включвайки ги в границите на изключителната икономическа зона на страната. В списъка влиза остров Сенкаку в Източнокитайско море, за който претендира и Китай.
2012 г.
Мощният тропически щорм „Ирина“ взема 65 човешки жертви в Мадагаскар.
2012 г.
Източна Либия се обявява за автономен район.
1994 г.
На проведен референдум в Молдова по-голямата част от населението гласува за обявяване на независимост. Молдовското княжество се създава през 1359 г. начело с Богдан I (1359-1365 г.). След руско-турската война (1787-1791 г.) към Русия са присъединени земите от левия бряг на Днепър. Останалата част от Молдова получава независимост след Одринския мир. През декември 1917 г. е установена съветска власт. Румъния присъединява Бесарабия през март 1918 г. През месец август 1940 г. от Молдовска АССР и част от дадената на СССР Бесарабия е образувана Молдовска ССР. След Втората световна войната Молдова е съюзна република в СССР. През 1990 г. Висшия съвет на Молдовската ССР приема Декларация за суверенитет на републиката, учреден е пост “президент”; първият президент е П. Лучински (1991 г.); от 2000 г. - Владимир Воронин. От 1992 г. Молдова е член на ОНД и на ООН.
1992 г.
Хиляди компютри в света са заразени с компютърния вирус “Микеланджело”.
1974 г.
В казино в Монте Карло италиански гражданин печели на рулетка рекордна за времето си сума – 1 млн. 920 хил. долара.
1970 г.
В Англия излиза сингълът на “Бийтълс” “Let It Be”. Групата е основана в Ливърпул, Англия, в началото на 60-те години в състав: Джон Ленън - вокал, китара, устна хармоника, клавишни, Пол Маккартни - вокал, китара, клавишни, Джордж Харисън - китара, вокал, ситар, Ринго Стар - ударни, вокал, Стю Сътклиф - бас (до 1961 г.), Пит Бест - ударни (до 1962 г.). Още през 1955 г. Джон Ленън създава скифл-групата "Куоримен", към която се присъединява Пол Маккартни, а през 1958 г. и Джордж Харисън. Сменят названията на групата на "Johny and the Moondogs", "Long John and the Silver Beatles". Свирят в ливърпулските клубове "Казба" и "Кавърн", правят турне в Шотландия. През август 1960 г., вече под името "Бийтълс", заминават да свирят в Хамбург, Германия. Следващата година осъществяват и първите си записи в Германия, самостоятелно и като съпровод на Тони Шеридън. След завръщането си в Англия започват работа с Брайън Ъпстейн - мениджър на групата до 1967 г. През 1962 г. Бест е заменен с Ринго Стар. "Бийтълс" започват издаване на плочи с "Парлофон", създаване на песни, които неизменно оглавяват британските хит-паради. Периодът от 1963 г. до 1966 г. е известен като "бийтълсмания". Последният концерт на групата е през 1966 г. в Сан Франциско. През 1968 г. създават собствена компания "Епъл". След разпадането всеки поема по собствен творчески път. Жанрово музиката на "Бийтълс" търпи развитие: от скифл и рокендрол-подражанията, през бийт-музиката до по-твърдия рок и баладата, с влияния на места на английския фолклор. Групата осъществява и няколко филма. Албуми в Англия до 1970 г. са: "Please, Please Me" (1963 г.), "White the Beatles" (1963 г.), "А Hard Day’s Night “ (1964 г.), "Beatles for Sale" (1964 г.), "Help" (1965 г.), "Rubber Soul" (1965 г.), "Revolver" (1966 г.), "A Collection of Beatles’ Oldies" (1966 г.), "Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band" (1967 г.), "The Beatles" (1968 г., известен като "Белият албум"), "Yellow Submarine" (1968 г.), "Abbey Road" (1969 г.), "Let it Be" (1970 г.). Други албуми: "Live At The BBC" (1994 г.), "Anthology I” (1995 г.), "Anthology II" (1996 г.), "Anthology III" (1996 г.), "CD Singles Collection" (1999 г.); "1962 Live At The Star Club in Hamburg" (2000 г.), "The Beatles 1” (2001 г.).
1957 г.
Провъзгласена е независимостта на Гана. През 1960 г. К. Нкрума провъзгласява Гана за република, а себе си за президент. Той забранява всички опозиционни партии. През 1966 г. е свален от поста президент на република Гана. Умира през 1972 г. в изгнание в Румъния. След свалянето му от президентския пост следва период, през който се сменят редица нестабилни правителства. През 1992 г. се провежда референдум за нова конституция. В резултат е възстановена многопартийната система, но страната изпада в тежка икономическа криза. През 1993 г. лейтенант Джери Роулингс е избран за президент. Законодателната власт принадлежи на еднокамарен парламент, избиран за 5 години. Гана е член на Организацията за Африканско единство от 1963 г. и на ООН от 1957 г.
1953 г.
На мястото на починалия Сталин за председател на Съвета на министрите на СССР е назначен Георгий Маленков.
1944 г.
В хода на Втората световна война при въздушна атака на Берлин английската авиация губи 69 самолета. Това е най-голямата загуба на самолети в една битка за времето на цялата война.
1930 г.
В търговската мрежа на град Спрингфилд (Масачузетс) за първи път в света започва продажбата на замразени хранителни продукти.
1919 г.
Приета е първата конституция на Украйна. Сега действащата конституция е приета през юни 1996 г. Украинският Парламент се състои от 450 души и се избира за 4 годишен мандат, а Президентът — за 5. Премиерът и кабинетът се излъчват от Президента, а Парламентът ги одобрява.
1913 г.
В Сан Франциско в пресата за първи път се появява думата “Джаз”. Джазът е музикален стил, които започва историята си в началото на XVIII век в южната част на САЩ. Липсата на фиксирани правила го превръща в един от най-жизнените и разнообразни жанрове на света. Джазът започва да се слуша и разширява популярността си около 1920 година и още с навлизането си става популярен в големите американски градове (Ню Йорк, Чикаго).
1899 г.
Немският химик Феликс Хофман получава патент за аспирина. Половин година преди това той открива лечебните свойства на ацетилсалициловата киселина, докато се опитва да намери лекарство за своя болен от ревматизъм баща.
1884 г.
В Торонто е открита първата безплатна обществена библиотека.
1857 г.
Върховният съд на САЩ постановява, че робите са имущество, а не граждани.
1853 г.
Във Венеция се състои премиерата на операта на Джузепе Верди “Травиата”. Джузепе Верди е италиански оперен композитор. Роден е на 10 октомври 1813 г. в Ронколе, провинция Парма, Италия. Учи в Бусето, където се занимава и с музика. Подпомогнат от Баредзи, прави несполучлив опит да постъпи в Миланската консерватория. Впоследствие учи при Винченцо Лавиня - композитор и диригент в Миланския оперен театър "Ла Скала". На 24 години пише първата си опера "Оберто граф Бонифачо" (1839 г.). Верди умира на 27 януари 1901 г. в Милано.
1834 г.
В Канада град Йорк е преименуван на Торонто. Градът е най-големия в Канада и е център на провинция Онтарио. Той се намира на северозападния бряг на езерото Онтарио. Торонто е финансовият и икономически център на Канада.
1810 г.
Илинойс става първият американски щат, в които е въведена практиката на задължителна ваксинация на населението.
1749 г.
Британското правителство одобрява план за заселване на Нова Скотия (Канада).
Нова Скотия (превод от латински Нова Шотландия) е една от десетте провинции на Канада. Областта е с население от 934 405 жители (2006 г.) и площ от 55 283 км².
1665 г.
В Лондон излиза първото списание - “Философски трудове на Кралското общество”.
1521 г.
Фернандо Магелан открива о. Гуам. Поради някои инциденти с местните жители той го нарича Острова на крадците. Остров Гуам се числи към Микронезия. Той представлява плоско коралово варовиково плато с вулканичен произход, което има стръмни склонове в северната си част и хълмист ландшафт във вътрешността. На юг също е осеян с планински вериги. Гуам се намира в земетръсна зона. Островът е дълъг 48 км и широк 14,5 км. Намира се на около 5300 км западно от Хавай, на 2400 км източно от Филипините и на 2500 км южно от Япония. Днес островът е владение на САЩ. Фернандо Магелан е португалски мореплавател. Първоначално е назначен на португалска служба в Индия, след това в Африка. През 1512 г. е назначен на испанска служба. Карл V му дава средства, за да потърси през Южна Америка път към бреговете на Азия. През 1519 г. Магелан потегля от Испания с 5 кораба. Минава край бреговете на Южна Америка, навлиза в Тихия океан през протока, наречен впоследствие на негово име. Пресича Тихия океан и стига до Филипинските острови. Там покръства местния владетел и го прави васал на Испания. Загива в сражение с филипинско племе. Неговият помощник Себастиан дел Кано връща остатъците от Магелановата експедиция в Испания. Магелан извършва първото околосветско пътешествие, продължило 3 години и 14 дни. Благодарение на неговите експедиции се установява единството на световния океан, както и кълбовидната форма на Земята.
На тази дата са родени:
1937 г.
Родена е Валентина Владимировна Терешкова - руски летец космонавт, първата жена, летяла в Космоса, полковник-инженер (1968 г.). Завършва Ярославския техникум за лека промишленост (задочно, 1960 г.). Занимава се с парашутизъм в Ярославския аероклуб. От 1962 г. е в отряда на космонавтите. От 16 до 19 юни 1963 г. в групов полет с В. Ф. Биковски пилотираният от Терешкова кораб “Восток-6” извършва 48 обиколки около Земята за 70 ч и 41 мин, като изминава около 2 млн. км. Депутат е във ВС на СССР на VII-IХ конгрес. Председател е на Комитета на съветските жени (от 1968 г.), вицепрезидент на Международната демократична федерация на жените (от 1969 г.), член е на Световния съвет за мир. На името й е наречен кратер на обратната страна на Луната.
1928 г.
Роден е Габриел Гарсия Маркес - колумбийски писател, драматург, журналист, сценарист и публицист. Получава Нобелова награда за литература (1982 г.). През 1946 г. постъпва в Юридическия факултет на университета в Богота, но скоро започва да се занимава с журналистика. През 1954 г. е кореспондент на столичния в. "Ел Еспектадор", а през 1959-1960 г. е кореспондент на агенция "Пренса Латина". След това работи в Париж и в различни европейски страни. От 1961 г. живее в Мексико, а от 1964 г. дълго време живее и работи в Испания. Пише сценарии (сценарист на сериала "Трудна любов", "Наемам се да мечтая"). Президент на фондация "Ново латиноамериканско кино". Работи и в театъра ("Любовна диатриба пред един седнал човек", 1988 г.). Автор е на романите: "Изгорелите листа" (1955 г.), "Никой не пише на полковника" (1958 г.), "Лош час" (1962 г.), "Сто години самота" (1967 г., награда "Ромуло Галиегос"), "Есента на патриарха" (1975 г.), "Хроника на една предизвестена смърт" (1981 г.), "Любов по време на холера" (1985 г.), "Генералът в своя лабиринт" (1987 г.), "За любовта и други демони" (1995 г.), на сборник с разкази: "Погребението на Великата Мама" (1962 г.), "Дванадесет странстващи разкази" (1992 г.) и др. През 1986 г. Фр. Рози екранизира като игрален филм "Хроника на една предизвестена смърт". Маркес въвежда в разказите и романите си т. нар. "магически реализъм". Реалистичното изображение е съчетано с многоплановост и критика на действителността. Основните мотиви в творчеството му са любов, смърт, живот.
1927 г.
Роден е Гордън Купър - американски космонавт, полковник от ВВС. Лети на космическите кораби “Меркурий” (май 1963 г.) и “Джемини - 5” (август 1968 г.).
1926 г.
Роден е Анджей Вайда - полски режисьор, създател на "полската школа". Филмите му, често екранизации на национална филмова класика, се отличават със зрителна експресия и поетично богатство на изразните средства: "Канал" (1957 г.), "Пепел и диамант" (1958 г.), "Пепелища" (1965 г.), "Всичко за продан" (1969 г.), "Пейзаж след битката" (1970 г.), "Сватба" (1973 г.), "Обетована земя" (1975 г.), "Госпожиците от Вилко" (1980 г.), "Една любов в Германия" (1983 г.), "Хроника на една любов" (1987 г.), "Бесове" (1988 г.), "Корчак" (1990 г.), "Пръстен с коронясан орел" (1993 г.), "Настася" (1994 г.), "Страстната седмица" (1996 г.), "Пан Тадеуш" (1998 г.), "Пан Тадеуш" (1999 г.), "Отмъщението" (2002 г.). "Оскар" за цялостно творчество (2000 г.).
1915 г.
Роден е Борис Александрович Серебреников - руски лингвист, доктор на филологическите науки, професор, действащ член на Академията на науките на СССР, почетен член на редица чуждестранни АН. Завършва класически езици и литература в МИФЛИ (1940 г.). Аспирант (1945-1948 г.) в Катедрата по сравнителна граматика на индоевропейските езици в Московския университет. Директор (1960-1864 г.), завеждащ секция “Общо езикознание” в Института по езикознание на АН на СССР. Кандидатска дисертация защитава през 1949 г., а докторска - през 1956 г. Специалист в областта на общото и сравнителното езикознание, тюркологията и индоевропеистиката. Публикува повече от 350 научни работи, между които: “Общо езикознание” (1970-1973 г., съавтор), “Граматика на финския език. Фонетика и морфология” (1958 г.), “Историческа морфология на пермските езици” (1963 г.), “Историческа морфология на молдавските езици” (1967 г.), “За относителната самостоятелност на развитието на езиковите системи” (1968 г.), “Вероятностните обоснования в компаративистиката” (1974 г.) и др.
1909 г.
Роден е Станислав Йежи Лец - полски писател-хуморист. През 1933 г. той завършва Юридическия факултет на Лвовския университет . През 1941 г. е изпратен в концлагер, от който успява да избяга през 1943 г. В периода 1944 -1945 г. е офицер от полската армия. От 1946 г. до1950 г. е дипломат. През 1933 г. излиза първата му книга със стихове - "Цветове". Най-известните му произведения са циклите с афоризми, сентенции и епиграми "Невчесани мисли" (1957 г.) и "Нови невчесани мисли" (1964 г.).
1885 г.
Роден е Ринголд Уилмър Ларднър - американски писател-сатирик. Автор е на сборник с новели: "Гнездо на любовта" (1926 г.), "Закръгление" (1929 г). Умира на 25 септември 1933 г. в Ийст Хемптън, Ню Йорк.
1874 г.
Роден е Николай Александрович Бердяев – руски философ. Роден е в Киев във военно-дворянско семейство. В периода 1884-1894 г. учи в Киевския кадетски корпус. От 1894 г. до1898 г. учи естествени науки и право в Киевския университет. През 1894 година става член на марксически кръжок и заради участието си там през 1898 г. е изключен от университета, арестуван е и е заточен за 3 години във Вологда. Първата книга, която му носи европейска известност е "Новото Средновековие" (1924 г.). По време на пребиваването си извън границите на родината Бердяев не прекъсва обществената си дейност. Запознава се с много западни интелектуалци (М. Шелер, Кайзерлинг, Ж. Маритен, Марсел, Л. Лавел), организира редовни срещи между католици и православни. За периода 1927-1946 г. са публикувани творбите му : "Философия на свободния дух" (1-2, 1927-1928 г. ) "Източници и смисъл на руския комунизъм" (1937 г.), "Руска идея" (1946 г.). В годините на Втората Световна война контактува с представители на съветската власт (1944-1946 г.), но е разочарован от репресиите и идеологическите кампании в СССР. Най- зряло изложение на своята философия Бердяев дава в книгата "Опит за есхатологическа метафизика" (1947 г.) и във философската си автобиография "Самопознание" (1949 г. ). От 1947 г. е избран за почетен доктор по богословие на Кеймбриджкия университет. Николай Бердяев е автор на около 40 книги. Умира на 24 март 1948 г. в Кламар, Франция.
1815 г.
Роден е Пьотр Павлович Ершов - руски писател. Следва във Философско-юридическия факултет на Петербургския университет (1831-1835 г.). От 1836 г. живее в Тоболск, от 1857 г. е директор на Тоболската гимназия. По време на следването си създава своето най-добро произведение - "Конче-вихрогонче" (1834 г., пълно издание 1856 г.). Автор е на лирични стихотворения, на пиесата "Суворов и станционният надзирател" (1835 г.), разкази ("Есенни вечери", 1857 г.). Умира на 30 август 1869 г. в Тоболск.
1475 г.
Роден е Микеланджело Буонароти - италиански скулптор, живописец, архитект и поет. Учи при живописеца Гирландайо в периода 1488-1489 г. и при скулптора Бертолдо ди Джовани от 1488 г. до 1490 г. Работи в Рим, където създава статуята “Бакхус”, в която личи влиянието на античната традиция. През 1501 г. се връща във Флоренция. От този период е статуята “Давид”. През 1505 г. папа Юлий II го кани в Рим и му възлага изработката на статуите в храма “Св. Петър”. Микеланджело работи близо 40 години върху този проект, но създава само 6 статуи, между които шедьоврите “Мойсей” (в църквата “Сан Пиетро ин Винколи”, Рим), “Въстаналият роб”, “Умиращият роб” (и двете се намират в Лувър, Париж). Поради конфликт с папата заминава за Флоренция, но скоро се помирява със своя покровител и извайва негова колосална статуя от бронз за град Болоня. От 1508 г. до 1512 г. рисува известната серия фрески в Сикстинската капела във Ватикана: “Бог разделя светлината от тъмнината”, “Сътворението на света”, “Отделянето на земята от водата”, “Сътворението на жената”, “Изкушението”, “Изгонването от Рая”, “Жертвоприношението на Ной”, “Потопът”, “Пияният Ной”. При заемането на папския престол от Лъв Х Микеланджело създава гробниците на Медичите в базиликата “Св. Лаврентий” във Флоренция (1519-1534 г.) . По време на обсадата на Флоренция от войските на императора и папата (1529 г.) републиката го назначава за ръководител на фортификационните работи. След падането на града Микеланджело работи над завършването на капелата на Медичите. През 1534 г. се установява в Рим. В последвалите години от живота му се наблюдава постепенно обръщане от скулптурата и живописта към архитектурата и поезията. В Рим рисува огромната фреска “Страшният съд” върху олтарната стена на Сикстинската капела (1536-1541 г). Връзките му с известната поетеса Витория Колона го подтикват към поезията. Неговите “Рими” (канцони, сонети и др.) се смятат за едни от най-добрите в италианската поезия. Към края на живота си работи върху скулптурните композиции “Оплакване на Христа” (завършена от ученика му М. Т. Калкани) и “Пиета Ронданини” (останала в стадии на първоначална обработка). Архитектурната му дейност е свързана със сградата на библиотеката Лауренциана във Флоренция (1523 г.-1534 г.). От 1546 г. до края на живота си ръководи строителството на ансамбъла в Капитолия в Рим, издигането на прочутия купол на храма “Св. Петър” във Ватикана.
На тази дата умират:
2016 г.
Умира Нанси Рейгън - първа дама на САЩ в периода 1981 – 1989 г.
1994 г.
Умира Мелина Меркури - гръцка драматична актриса, певица, кинозвезда, политик. Роден е на 6 януари 1923 г. Завършва немския колеж в Атина. Учи в Националната елинска драматична школа. Работи в Националния театър в Атина. През 1952 г. гастролира в Париж, където се преселва по-късно. Дебютът й в киното (“Стрела”, 1955 г.) й носи международна известност. След това работи предимно със съпруга си Жул Дасен. Работи като концертираща певица, снима се в комедии. Противник на режима на полковниците (1967-1974 г.). От 1974 г. е в Гърция и продължава творческата си дейност до 1981 г. Участва активно в политическия живот на страната. Участва във филмите: “Този, който трябваше да умре” (1956 г.), “Христос отново разпнат” (1957 г.), “Никога в неделя” (1960 г.), “Да живее Анри IV, да живее любовта” (1961 г.), “Федра” (1962 г.), “Топкапи” (1964 г.), “Механичните пиана” (1965 г.), “Обещанието на зората” (1970 г.), “Един път е малко” (1975 г.), “Страстната мечта” (1978 г.). Министър е на културата на Гърция (1981-1989 г., 1993-1994 г.). Автор е на мемоарите “Родена съм гъркиня” (1983 г.). Получава Международна награда за мир. Символ е на свободата в Гърция. Умира от рак на белите дробове в Ню Йорк. Погребана в родината си.
1994 г.
Умира Тенгиз Евгениевич Абуладзе - грузински режисьор. В периода 1943-1946 г. учи в театралния институт "Шота Руставели". Работи в сътрудничество с Р. Чхеидзе, с когото снима документалните очерци "Държавен ансамбъл за грузински народни танци" (1954 г.), “Наш дворец" (1954 г.) и игралния филм "Лурджа на Магдана" (1955 г.). Като майстор при изграждането на цялостни образи го представя филмът "Чужди деца" (1958 г.). Нов етап от развитието му като режисьор е трагикомедията "Аз, баба, Илико и Иларион" (1963 г.), "Молба" (1968 г.). Други негови творби са лиричната комедия "Огърлица за моята любима" (1973 г.), "Дървото на желанията" (1977 г.). Специална награда на журито в Кан през 1987 г. получава за творбата си "Покаяние", създадена през 1984-1987 г.
1973 г.
Умира Пърл Бък - американска писателка, лауреат на Нобелова награда за литература за 1938 г. Родена е на 26 юни 1892 г. в Хилсбъро, Западна Вирджиния, САЩ. През 1929 г. публикува романа "Източен вятър, западен вятър", а през 1931 г. - романа "Земя". Темата за Китай неизменно присъства в творчеството й. На тази тематика са посветени творбите й "Синове" (1932 г.), "Майка" (1934 г.). През 50-те години създава социално-битови и "семейни" романи под псевдонима И. Седж. Сюжетите на романите са вдъхновени от съвременния американски живот.
1964 г.
Умира Павел I - гръцки крал (от 1947 г.) от династията на Глюксбургите. Роден е на 14 декември 1901 г. в Атина. Син е на Константин I, брат на Георг II. Завършва военноморско училище, като офицер служи във военноморския флот, участва в Гръцко-турската война (1919-1922 г.). След победата на републиканците на изборите (декември 1923 г.) заминава за Великобритания, пътува до САЩ и живее там известно време (1925 г., 1934 г., 1935 г.). През ноември 1935 г. се завръща в Гърция като престолонаследник. Когато немците нахлуват в Гърция (април 1941 г.), бяга на о-в Крит, а след това през Египет. Завръща се в Гърция (1946 г.). След смъртта на брат си Георги II е провъзгласен за крал.
1945 г.
Умира Вячеслав Яковлевич Шишков - руски писател. Роден е на 3 октомври 1873 г. Роден е в семейството на търговец, завършва средно техническо училище. Започва да публикува през 1908 г. Неговите очерци и разкази са реалистични и продължават демократичните традиции на руската литература. В сп. “Летопис” редактирано от М. Горки, отпечатва повестта си “Тайга” (1916 г.). Създава историческата епопея “Емелян Пугачов” (т. I-III, 1938-1945 г.). Създадената след продължително изучаване на исторически документи епопея представя ярко и правдиво руската действителност от средата на ХVIII в.
1867 г.
Умира Петер фон Корнелиус - немски художник. Роден е на 23 септември 1783 г. в Дюселдорф. На 19-годишна възраст изписва купола на църквата в Ройс. В Рим рисува илюстрации за Гьотевия “Фауст” и за “Песента на Нибелунгите”. През 1821 г. организира Дюселдорфската академия, а през 1824 г. става директор на Мюнхенската академия. Автор е на стенописите “Историята на Йосиф” (в римския дворец “Бартолди”), на илюстрации за “Божествена комедия”, на колосалната композиция “Второ пришествие” в мюнхенската църква “Св. Лудвиг” и др.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;
