8 февруари е боен празник на Кюстендилските и Самоковските гарнизони. На 8 февруари са родени: българският политик Иван Гешов, Петър Вариклечков - български офицер, участвал като доброволец в Българското опълчение в Руско-турската война (1877-1878 г.), Константин Тренчев, Христо Стоичков и други. На 8 февруари умират: Търновският митрополит Иларион Критски и други.
2012 г.
Ден на национален траур в България след трагедията в село Бисер
На 6 февруари 2012 г. се пропуква стената на яз. „Иваново” и залива околните населени места. Най-много са пораженията в с. Бисер, обл. Хасково. Има редица материални щети, като потопът взема и 10 жертви.
2005 г.
Президентът на Република България връчва Орден „Стара планина” – лента на Бърти Ахърн министър-председателя на Ирландияс „за изключително големия му принос за ускоряване и приключване на преговорния процес за членството на Република България в Европейския съюз“.
2002 г.
Софийски градски съд регистрира Български демократичен съюз – Радикали. Партията е учредена на 1 декември 2001 г. от бивши членове и симпатизанти на СДС. Председател на партията става Евгений Бакърджиев.
Евгений Бакърджиев е роден на 10 февруари 1955 в София. Завършва ВИАС, специалност "Промишлено и гражданско строителство". След 10 ноември 1989 г. е член на СДС. От 1991 г. до 1995 г. е кметски наместник в община "Изгрев" в София. През 1996 г. става ръководител на СДС-София. Бил е народен представител в 38-то и 39-то Народно събрание. В правителството на ОДС е заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството. През 1999 г. Евгений Бакърджиев инициира и ръководи разрушаването на Мавзолея на Георги Димитров. В края на 1999 е освободен от кабинета по предложение на министър-председателя Иван Костов. През ноември 2001 г., след двете последователни изборни загуби на СДС през същата година, открито иска оставките на ръководството на СДС. Скоро след това е изключен от СДС и основава партия - Български демократичен съюз "Радикали".
2002 г.
Започват 19-те зимни олимпийски игри в Солт Лейк Сити (САЩ). България печели 1 сребърен и 2 бронзови медала. Това е най-успешното участие на България в зимни олимпийски игри.
1996 г.
Депутатите отхвърлят искането на СДС академик Благовест Сендов да бъде освободен от поста председател на 37-то Народно Събрание заради антинатовските му изказвания по време на посещението му в Русия.
Благовест Христов Сендов завършва математика в СУ “Св. Климент Охридски” през 1956 г. През 1964 г. е кандидат на математическите науки, след което през 1967 г. и доктор на науките на математическия институт “Стреклов” в Москва. В периода 1960-1961 г. специализира числени методи в Московския университет, а през 1968 г. и компютърни науки в Лондон. В годините 1956-1958 г. е преподавател по математика, от 1958 г. до 1962 г. асистент по алгебра в СУ “Св. Климент Охридски”, след което до 1968 г. доцент по числителни методи, а от 1968 г. професор в СУ. В периода 1970-1973 г. е декан на Факултета по математика, след което до 1979 г. е ректор на СУ ”Св. Климент Охридски”. Благовест Сендов е заместник-председател на БАН в годините между 1988-1991 г. Директор е на Центъра по информатика и компютърни технологии при БАН (1991-1993 г.); научен сътрудник (1993-1995 г.). Автор е на 30 учебника и над 200 статии. Кандидатира се за президент в изборите през 1992 г. В годините между 1976-1989 г. е народен представител в XXXVI, XXXVII, XXXVIII и XXXIX ОНС. Председател е на XXXVII ОНС (1995-1997 г.); заместник-председател на XXXIX ОНС (2001-2005 г.).
1990 г.
След отказ на СДС да се включи в правителството Андрей Луканов съставя за първи път в българската история чисто комунистическо правителство (БЗНС се отказва от десетилетната коалиция с БКП). На 7 август 1990 г. Луканов подава оставката на правителството си и на 22 септември 1990 г. съставя второ правителство от представители на БСП. Няколко дни по- късно подава оставка като министър-председател под натиска на протестите и стачката на КТ "Подкрепа" и на КНСБ.
1952 г.
В Съюза на българските писатели започва обсъждане на романа "Тютюн" на Димитър Димов. Критиците Пантелей Зарев и Емил Петров обвиняват автора в "надкласова" гледна точка, космополитизъм, "несчитане" със социалистическия реализъм. Романът става обект и на публикации в периодичния печат. През март 1952 г. във в. "Работническо дело" излиза статията "За романа “Тютюн” и неговите злополучни критици". Обсъждането завършва с препоръки за основна преработка на романа в духа на отправените критики. Направени са му няколко редакции, въведени са нови герои, увеличен е и неговия обем. През 1992 г. романът се появява отново в първоначалния си образ.
1948 г.
Делегация начело с Георги Димитров заминава на неофициално посещение в Москва. Сталин критикува Георги Димитров за изказванията му, че се готви създаване на Балканска федерация. Сталин ясно показва, че България и Югославия трябва да съгласуват своите действия със СССР, на когото трябва да принадлежи контролът и последната дума при бъдещата федерация, в която според Сталин трябва да влязат България, Югославия и Албания. На 11 февруари по предложение на Сталин е подписан протокол между България и СССР за съвместни консултации по всички международни въпроси, които са от интерес за двете страни. Българската външна политика е поставена в пълна зависимост от Москва.
1910 г.
Гласуван е закон за повторното учредяване на орден "Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий". За първи път орденът е учреден на 18 май 1909 г. Кабинетът го отменя на 25 май, но поради общественото недоволство на 8 февруари 1910 г. е гласуван закон за него. Орденът се дава на лица, достигнали най-високо положение в държавата и наградени преди това с най-високи ордени. Има единствена степен с кръст и звезда с образите на светите братя и с девиз "Ex Oriente Lux" ("Светлината е от Изток"). Орденската звезда е сребърен малтийски кръст с червени пламъци и сребърни бурбонски лилии. Носи се на лента с портокалов цвят през лявото рамо. Има Голямо (за владетелското семейство) и Малко (за чужди владетели) огърлие. С него са наградени цар Фердинанд I, княз Борис Търновски, княз Кирил Преславски, екзарх Йосиф I, Иван Ев. Гешов, Васил Радославов, Иван Вазов, митрополит Симеон Варненско-Преславски и ген. Данаил Николаев и 52 чужди държавни глави.
1890 г.
В България е обнародван Закон за пенсиите и временните помощи на свещениците.
1878 г.
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) генерал Николай Игнатиев пристига в Одрин, за да ръководи руската делегация в преговорите с Високата порта.
Граф Николай Игнатиев е руски генерал, дипломат и славянофил. От 1864 г. до 1877 г. е руски посланик в Цариград. Чрез непосредственото си застъпничество пред Високата порта изиграва роля за успешния край на църковно-националната борба на българския народ. След потушаването на Априлското въстание 1876 г. Игнатиев става един от главните инициатори за свикването на Цариградската конференция 1876-1877 г. Участва в нейната работа и настоява за изработване на реформи в полза на българския народ. Натоварен е от руското правителство с важна дипломатическа мисия пред правителствата на западните велики сили с цел да неутрализира тяхната намеса в случай на война между Русия и Османската империя. След избухването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е включен като съветник в Главната квартира на руската армия. В края на 1877 г. е изтеглен в Санкт Петербург. По поръчение на император Александър II е натоварен като първи делегат на Русия да води преговори за сключване на мира с Османската империя. Поради разногласия с руския канцлер княз А. М. Горчаков Игнатов не взема участие в Берлинския конгрес 1878 г.
1868 г.
В Солун е проведено "народно събрание", в което участват представители на местните български еснафи и на всички български махали в града. По предложение на Георги Динков събранието решава да се създаде самостоятелна българска община в Солун. Избрано е ръководство от 8 души: Иван х. Лазарев (касиер), Блаже х. Лазов, Йосиф Гешков, Димитър Паунчев, Киряк Държиловец и Трайо Петрович (съветници), Панайот х. Лазов и Стефо х. Василкович (помощници). Ръководството на българската община в Солун е упълномощено от 830 души да ги представлява и да се грижи за "църковно-общественото" развитие и напредък на местното българско население.
На тази дата са родени:
1966 г.
Роден е Христо Стоичков – български футболист, нападател. В “А” РФГ дебютира на 23 февруари 1985 г., изиграва 119 мача, в които постига 81 гола. Шампион е през 1987 г., 1989 г., 1990 г. и носител на купата на страната през: 1985 г., 1987 г., 1988 г., 1989 г. Голмайстор е в първенството през 1990 г. с 38 гола (рекорд) и носител на “Златната обувка” заедно с У. Санчес (“Реал”). През 1990 г. преминава в “Барселона” и става най-добрият нападател на отбора. Четирикратен шампион на Испания (1991 г., 1992 г., 1993 г., 1994 г.), финалист на КНК (1991 г.). 1992 г. е най-силната във футболната му кариера: с “Барселона” печели КЕШ и Суперкупата, обявен е за футболист на Европа в класацията на “Франс футбол”, номер две в света в подреждането на ФИФА и пръв на континента в анкетата на сп. “Онз мондиал”. Получава наградата “Златна топка” през 1994 г. Обявяван е 4 пъти за най-добър футболист на България (1989 г., 1990 г., 1991 г., 1992 г.). Получава орден “Стара планина” Първа степен за успешно представяне на Световното първенство (1994 г.) в САЩ, където е включен в символичния отбор на света и е голмайстор на първенството с 6 гола. Два пъти е включван в сборния отбор на света: на бенефисния мач в чест на 50-годишния юбилей на Пеле (1990 г.) и срещу Германия под егидата на УНИЦЕФ (8.10.1991 г.), където бележи гол. Участва в еврофиналите Англия’96 с 3 попадения. През 2004 г. Христо Стоичков е избран за треньор на националния ни отбор по футбол.
1958 г.
Роден е Симеон Щерев – български състезател по свободна борба, треньор. Републикански шампион в категория до 62 кг. Трикратен европейски шампион (Варна – 1982 г., Будапеща – 1983 г. и Норкьопинг, Норвегия – 1984 г.). Носител е на пояса “Дан Колов” през 1982 г. Световен шампион от първенството в Скопие през 1981 г. Бронзов медалист от Олимпийските игри в Сеул през 1988 г
1955 г.
Роден е Константин Тренчев – български политик, председател на КТ "Подкрепа". Завършва френски колеж в Алжир. През 1982 г. завършва Висшия медицински институт в София. Година по-късно става асистент по анатомия, хистология и ембриология във Висшия медицински институт - Стара Загора, а през 1987 г. в катедра "Обща и клинична патология" във ВМИ - Стара Загора. Работи в "Бърза помощ" и като анатомопатолог. Константи Тренчев е основател и президент на КТ "Подкрепа" от февруари 1989 г. Той е и един от основателите на СДС, като в периода 1990-1991 г. е член на Националния координационен съвет на СДС. Вицепрезидент е на Международната конфедерация на свободните профсъюзи. От 2000 г. е член на политическата формация Демократичен алианс, а на 9 юли 2000 г. е избран за почетен председател на Демократичен алианс.
1911 г.
Роден е Йосиф Александров Йосифов - български диригент и композитор. Завършва Теоретичния отдел на Държавна музикална академия (дн. БДК, 1934 г.), учи композиция при Д. Христов и П. Владигеров. Работи като диригент на хор "Родна песен" в София (1938-1939 г.), диригент на Старозагорската опера (1946-1948 г.), диригент на симфоничния оркестър и на операта във Варна (1948-1952 г.), главен диригент (1952-1966 г.) и директор (1953-1956 г.) на Варненската опера. Постижения: "Дон Карлос" и "Ернани" от Дж. Верди, "Продадена невеста" от Б. Сметана, "Княз Игор" от А. Бородин, "Гергана" от Маестро Георги Атанасов и др. Автор е на 2 опери, на симфонични, камерно-инструментални и хорови произведения, на сюити от народни песни за хор и оркестър и др.
1894 г.
Роден е Борис Йоцов – български учен славист, историк, критик и есеист, професор. Завършва славянска филология в София, следва право, специализира в Прага, където защитава докторат по философия. Учи още в Бърно, Братислава, Варшава, Краков и Виена. От 11 април 1942 г. до 1 юни 1944 г. е министър на народното просвещение в кабинета на Б. Филов и Д. Божилов. По негово предложение са изработени много законопроекти, отнасящи се до образованието. Под негово ръководство са приети правилници на някои висши училища, за народните читалища и др. Той е дописен член на БАН, на Славянския институт в Прага, почетен член на Дружеството на лужишките сърби и на Чехословашко-българското дружество в Прага, член е на Съюза на българските писатели, на ПЕН клуба и др. Изследва Българското възраждане, новата и най-новата българската литература. Изучава славянски литератури, особено връзките между България и славянския свят. Печата трудове в "Съвременник", "Годишник на Софийския университет", "Златорог", "Училищен преглед", "Българска мисъл", "Slava", "Bratislava", "Учителска мисъл", "Образование", "Отец Паисий", "Македонски преглед", "Завети" и др.
1861 г.
Роден е Петър Вариклечков – български офицер, полковник. Участва като доброволец от Българското опълчение в Руско-турската война (1877-1878 г.). Сражава се при Стара Загора и Шипка. След войната завършва Елисаветградското военно училище (1881 г.). В Сръбско-българската война (1885 г.) командва полубатарея от 1-ви артилерийски полк; взема участие в битката при Сливница (5-7.11.) и в овладяването на Пирот (14-15.11.). През 1913 г. е ранен и напуска армията. През Първата световна война е мобилизиран и служи като началник на артилерията на IV армия и като командир на отбраната на Беломорското крайбрежие.
1858 г.
Роден е Херменгилд Вацлав Шкорпил - български археолог. Брат на К. Шкорпил. Завършва Политехниката в Прага и в университета в Лайпциг. Работи като гимназиален учител в Пловдив, Сливен, София, Русе и Варна (1880-1906 г.). Председател е на Археологическото дружество във Варна (1901-1923 г.). Действителен член е на Българския археологически институт и на Руския археологически институт в Цариград. Автор е на “Спомен за Сливен и манастирите му” (1886 г.), “Североизточна България в географическо и археологическо отношение” (1892 г.), както и на съвместни трудове с брат си. Умира на 25 юни 1923 г.
1853 г.
Роден е Георги Агура – български офицер, генерал-лейтенант от 1913 г. Учи в Духовната академия в Измаил и в Яш. Завършва Военното училище в София (1879 г.) и Военно-юридическата академия в Санкт Петербург (1883 г.). Агура е първият български офицер с юридическо образование. Известно време е флигел-адютант на княз Александър I Батенберг. След Съединението (1885 г.) е началник на Военносъдебната част и главен военен прокурор. През Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на Владайския отряд. При настъплението към Цариброд командва колона, която участва в освобождаването на града. След войната служи във Военносъдебното ведомство и участва в разработването на Военнонаказателния закон. Ръководи приемането на нов Дисциплинарен устав във войската. Преподава законоведение и етика във Военното училище (1886-1901 г.). Произведен е в чин "генерал-майор" (15.11.1900 г.). По време на Балканската война (1912-1913 г.) е главен военен прокурор и началник на Военносъдебната част.
1849 г.
Роден е Иван Гешов - български политик и книжовник, действителен член (1884 г.) и председател (1898-1924 г.) на БКД (от 1911 г. - БАН). Живее дълго в Англия, където завършва Лондонския университет. През 1894 г. става министър на финансите в кабинета на К. Стоилов. От 1901 г. оглавява Народната партия, а от 1920 г. - Обединената народно-прогресивна партия. Председател е на XI НС (1901 г.) и на XV НС (1913 г.). Министър-председател на коалиционното правителство на Народната и Прогресивно-либералната партия (1911-1913 г.). След Деветоюнския преврат е в Демократическия сговор. Участва в създаването на Балканския съюз и води освободителната война през 1912 г.
На тази дата умират:
1941 г.
Умира Христо Паков – български офицер, генерал-майор. Роден е на 15 август 1859 г. в Плевен. Завършва Военното училище с първи випуск (1879 г.) и военна юридическа академия в Санкт Петербург, Русия (1890 г.). В Сръбско-българската война командва 4-та дружина от 6-ти пехотен Търновски полк и участва в овладяването на Драгоманския проход и височината Остра чука (10.11.). Участва в преврата на 9 август 1886 г. и по-късно е уволнен от армията. Емигрира в Русия и служи в руската армия. Връща се през 1898 г. и командва последователно 9-и пехотен Пловдивски полк и 19-и пехотен Шуменски полк. През Балканската война (1912-1913 г.) командва 2-а бригада от 6-а пехотна дивизия. През Първата световна война (1915-1918 г.) е командир на дивизия. Автор е на "Действията на 6-и пехотен Търновски полк през време на Сръбско-българската война" (сп. "Военен журнал" кн. 3, 1908 г.) и много военно-исторически изследвания.
1913 г.
Умира Петър Иванов Данчов - български юрист; професор; член на БАН (1900 г.). Роден е на 6 ноември 1857 г. в Сливен. Завършва право в Прага. Изпълнява длъжностите: главен прокурор, пръв председател на касационния съд и същевременно преподавател по римско право в СУ “Св. Климент Охридски”. През 1900 г. е назначен за министър на правосъдието.
1905 г.
Умира Константин Нунков – български деец на национално-освободителното движение в Македония. Работи като печатарски работник в Пловдив и София. Взема участие в четническата акция на ВМОК (1895 г.). През 1900 г. влиза с чета в Горноджумайско (днес Благоевградско). Действа в Малкотърновско и Ахъчелебийско, където проучва условията за атентати. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) прави безуспешни опити за атентати. Войвода е на чета в Кумановско (1904 г.), където воюва срещу сръбската въоръжена пропаганда. Загива в бой с турската войска. Автор е на брошурата "Взривните вещества и тяхното употребление" (1902 г.).
1838 г.
Умира търновският митрополит Иларион Критски. На негово място Патриаршията поставя Панарет – гръцки духовник, представител на най-крайните фанариотски среди в турската столица, които с всички средства се противопоставят на духовната еманципация на българите. Иларион Критски е гръцки владика, търновски митрополит през 1821-1827 г. и 1830-1838 г. Полага грижи за устройване и издигане на епархията; въвежда воденето на кодекси в училищата, църквите и манастирите, има заслуги за българската просвета. През 1834 г. изпраща Неофит Рилски в Букурещ, за да се запознае с взаимоучителната метода на преподаване, съдейства му в превода на Новия завет, разрешава въвеждането на български език в Габровското училище.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Енциклопедии – “LAROUSSE”
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни”;
