„Една стара, заминаваща си и след изборите за Европейски парламент - нелигитимна Европейската комисия не може да диктува нито на правителство, нито на един цял народ, нито може да налага санкции“. Това са думите на италианския вицепремиер и министър на вътрешните работи Матео Салвини, които не се харесаха на мнозина. В действителност обаче той има право. Миналата седмица ЕК отложи обявените производства срещу силно задлъжнялата страна, чийто дефицит достига до 132% от БВП. На заден план в Брюксел няма споразумение за това как да се справи с непокорния Рим. Докато хардлайнерите като заместник-комисаря на ЕС Валдис Домбровскис или комисарят по бюджета Гюнтер Йотингер искат да приложат наказателни мерки срещу Италия, икономическият комисар Пиер Московичи е на път да им попречи. Той се опасява, че конкретните действия срещу Италия ще укрепят Салвини и неговата дясна "Лига".
Салвини многократно е обявявал правилата за дефицита на ЕС за остарели и е обещал намаление на данъците от поне десет милиарда евро. "Съгласен съм със Салвини в бюджетната политика", казва Карстен Бжески, главен икономист на холандската финансова група ING, подчертавайки, че одобрява само "бюджетната му политика". Той извлича този интересен извод от дългия бизнес цикъл, който първоначално беше изкуствено разширен в еврозоната от експанзивната парична политика на ЕЦБ и от слабото евро. Бжески вярва, че само фискалната политика ще даде нов тласък - като финансиране на дълга, държавни инвестиции в инфраструктура, технологии и образование.
След бума на пазара на недвижими имоти и акции в Япония от края на 80-те години на миналия век, в Япония има смесица от нисък растеж и ниска инфлация, които въпреки изключително широката парична политика не могат да бъдат управлявани. "Във всеки случай в Европа следваме стъпките на Япония", казва Бжески. Италия просто е по-напред в "японизацията". За сравнение, страната на изгряващото слънце в момента е в дълг с повече от 230 процента от БВП.
Италия е в стагнация от 20 г., което доведе до силно разделение север-юг. Неравенството доведе и до недоволство, което според Бжески трябва да бъде посрещнато с преразпределение, а това е задача на фискалната политика. В момента няма фактически дискусии в еврозоната, но това може да се промени. Икономистът е на мнение, че постепенно такива ще бъдат инициирани.
И така, какво ще стане, ако Италия повиши бюджетния дефицит от 2,4 на 5% тази година? Възможно е доходността на облигациите да падне заради опасения от дълга. Но, от друга страна, инвеститорите ще забележат, че в страната най-накрая има растеж. "Това е експеримент", признава Бжески, след което допълва - "но от него може би зависи съдбата на еврозоната".
Превод и редакция: Тереза Герова
