На 11 януари парламентът на Република Македония гласува с 81 гласа „за" и 39 „против" изменение в четири члена на Конституцията, които бяха публикувани в Държавен вестник на 12 януари. Те се отнасят до промяната на името на Република Северна Македония в съответствие с разпоредбите на Преспанския договор, подписан на 17 юни 2018 г. от премиерите на Македония и Гърция Зоран Заев и Алексис Ципрас.
„Тези конституционни изменения са важна стъпка към разрешаването на спора за името, но те не са краят на историята“, подчертават от редакцията. Следва припомняне: на 17 януари гръцкият парламент едва поднови доверието си към правителството на Ципрас, а на 25 януари даде и „зелена светлина“ на споразумението. Въпреки това, президентът на Република Македония, Георги Иванов, отхвърля подписването на конституционните изменения. За разлика от него, председателят на парламента Талат Джафери настоява, че измененията имат правна сила с публикуването им в Държавен вестник. Освен това гражданските инициативи се опитват да съберат 150 000 подписа, за да организират референдум срещу промените.
„Въпреки всички проблеми, споразумението на Преспа е опит от страна на македонската и на гръцката левица да постигнат компромис, който ще е от полза за световния ред. Македонските и гръцките националисти, популисти и крайнодесни се стремят да провалят това споразумение. Македония е малка страна, но Гърция не е по-внушителна, ако я съпоставим с Великите сили. Вирусите обаче също са микроскопично малки, но са в състояние да причинят достатъчно щети, за да унищожат дори цяла цивилизация. Регионалният национализъм и популизмът са вирусите на нашето време“, е заключението на редакцията.
Превод и редакция: Тереза Герова
