Берлин. На 29 април канцлерът на ФРГ Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон канят в Берлин лидерите на страните от Западните Балкани. Поканени са всички държавни глави в региона и премиерите на Словения и Хърватия, както и президентите на Сърбия и Косово, Александър Вучич и Хашим Тачи. Голямата цел на инициативата е да се погребе идеята за размяна на територии в региона на етнически принцип, твърди австрийският национален ежедневник Der Standard, като се позовава на източници от дипломатическите кръгове.
Концепцията беше подкрепена от Върховния представител на Европейския съюз за външните въпроси и политиката за сигурност Федерика Могерини, комисаря по разширяването и политиката за добросъседство Йоханес Хан, американския съветник по сигурността Джон Болтън, Австрия и Унгария.
Меркел се противопостави на плановете. Канцеларията в Берлин сега иска да предложи Северно Косово да получи специален статут – нещо, което е заложено в идеята за Общността на сръбските общини, приета от Белград и Прищина с подписването на Брюкселското споразумение от 2013 г. То обаче все още не е приложено. Дори и откровен поддръжник на идеята за размяна на територии, какъвто е политическият съветник Иван Кръстев, сега казва: „Впечатлението ми е, че преговорите са загубили инерцията си.В този смисъл няма да има териториален обмен.
Идеята за териториален обмен провокираха страхове от разселване, особено сред сърбите в южната част на Косово. Междувременно, според дипломати, САЩ също са се въздържали от оказване на подкрепа за предложението, тъй като са признали, че това ще бъде свързано с правни трудности и заплахи за сигурността . Членовете на Съвета за национална сигурност на САЩ са се върнали от Европа „замислени“. Може да се разменят гори и ливади, но е невъзможно това да се случи за територии, населени от хора.
В Берлин се подчертава, че е по-важно да се стигне до „добро споразумение" между Сърбия и Косово, отколкото до бързо. Франция също е на мнение, че първи приоритет на Балканите е развитието на правовата държава. Целта на споразумението между Косово и Сърбия е да се нормализират отношенията между двете страни в контекста на сближаването с ЕС. Вучич обаче иска Сърбия да получи нещо в замяна на признаване на Косово. Претенциите му бяха подкрепени от редица европейци, което в крайна сметка доведе до концепцията за „територия срещу статут". Срещата в Берлин е свързана и с изпращането на ясен сигнал за възпрепятстване на Могерини, която подкрепи промяната на границата.
Германският „зелен“ депутат Мануел Саразин казва: „Границите в Западните Балкани са неприкосновени, а неотдавнашната присъда срещу военния престъпник Радован Караджич болезнено ни напомни какво се случва, когато политиците преследват целта си за етнически чисти територии. Това е презрение към всички жертви на войната и е опасно за мира в Европа". Австрийският дипломат Алберт Рохан, който е съавтор на плана на Марти Ахтисаари, залегнал в основата на Конституцията в Косово, на свой ред подчертава: „Приехме, че може да се очаква от хората на Балканите, че през XXI век са в състояние да преодолеят средновековното племено мислене и да са способни да живеят в мултиетнически общества".
Ако планът на Ахтисаари бъде унищожен чрез териториален обмен, всички права на малцинствата и цялостната рамка по въпроса също ще бъдат поставени под въпрос, предупреди Рохан.

Превод и редакция: Тереза Герова