Първо с Дейтънското , а след това и с редица други споразумения и закони, в Босна и Херцеговина бе установен баланс във въоръженията, оборудването и броя на силите за сигурност. На държавно ниво има въоръжени сили на Босна и Херцеговина (БиХ) и две агенции за сигурност , докато на ниво субекти и кантони има полиция.
Балансът се поддържаше до 2017 г., когато властите на Република Сръбска (РС) са поръчали 2500 автоматични пушки за полицията на територията. Някои критици от Федерация БиХ дори предупредиха, че под прикритието на "модернизация" тече процес на милитаризация на Република Сръбска.
Неотдавна РС направи още една крачка напред със създаването на резервни полицейски сили. По-рано сръбският член на председателството на БиХ Милорад Додик обяви съществуването на план за разполагане на полицията на РС на границите на общността.
С нарастването на националистическата реторика в Босна и Херцеговина се създава атмосфера на недоверие и страх от нов въоръжен конфликт, за който често се говори в социалните мрежи и в някои медии.
Експерти от РС твърдят, че формирането на резервна полиция е подтикнато от мигрантска криза, която, по мнението на проф. Предраг Керанич, "те първа ще има кулминация в БиХ". "Има около 70 000 мигранти в Гърция и те са на път за Германия, в която искат да стигнат през БиХ В Турция има няколко милиона. След като ЕС затвори границите, в БиХ се задържат повече мигранти, ”каза той пред DW. Резервните сили ще бъдат мобилизирани за предотвратяване на незаконната миграция и за запазване на безопасността на гражданите, добавя Керанич.
Във Федерацията на бошняците и хърватите гледат със съмнение тези дейности в Баня Лука. Веднага се появиха гласове, изискващи района на Федерацията да завърши попълване на активния състав на полицейските сили, както и да бъдат разгледани реципрочни мерки, т.е. въвеждането на резервна сила на федералната и кантоналната полиция.
Някои коментатори и анализатори предупреждават, че са възможни различни сценарии в атмосферата на страх, недоверие, засилена национална нетърпимост и "милитаризация".
Военният анализатор от Сараево Неджад Ахатович не изключва възможността РС да се подготвя за политическо споразумение в региона, което да включва решение на отношенията между Белград и Прищина. Въоръжаването и въвеждането на резерв от полицията на РС за Ахатович представлява създаване на "незаконна военизирана алтернатива, насочена към БиХ".
Той смята, че бежанската криза е само извинение, напомняйки, че РС има споразумение с руски компании за закупуване на бронирани превозни средства и ремонт на хеликоптери.
"За първи път чувам, че някой с такъв контингент от оръжия решава бежанска криза", каза Ахатович за DW. Той смята, че РС всъщност формира "въоръжена формация" на седем хиляди мъже - две хиляди активни и пет хиляди полицаи в резерв.
"Тези дейности не трябва непременно да застрашават мира, но в благоприятен политически момент организираната и въоръжена полиция с резервни сили може да бъде ключов фактор за напускането на РС от БиХ, което неминуемо би довело до конфликти", заключава Ахатович.
Междувременно служители на РС обвиняват босненските политици в "злоупотреба" на територията на Федерацията и че има "доказателства за проверка на годни за военна служба мъже мъже".
В някои политически кръгове и медийни анализи се повтарят все по-чести изказвания за преструктуриране на границите в региона, изготвяне на нови карти, възможни въоръжени инциденти, и се призовават международни организации. Редица критики се правят и за сметка на Службата на върховния представител в БиХ (СВП), която според критиците трябва да предотврати формирането на резервни полицейски сили в БиХ.
СВП заяви пред СВП, че изявленията и ходовете на някои високопоставени политически и институционални лидери причиняват напрежение, но те няма да поставят под въпрос решителността и усилията за изграждане на мир, стабилност и просперитет в БиХ.
"Няма да има война, нито преструктуриране на границите на БиХ," каза говорителят на СВП Лиляна Радетич. "За съжаление, негативна реторика, обвинения и предложения допринасят за изселването на хората, възпират чуждестранните инвеститори и ни отклоняват от правилните действия, необходими за ускоряване на пътя на БиХ към ЕС."
Петър Хурелбринк, директор на германската фондация Фридрих Еберт за БиХ, казва, че е безотговорно да се спекулира за нова война. "Раните от предишната война не са излекувани и вече се говори за нова. Етнически ориентираната и националистическа риторика доминира в политиката и медиите в БиХ“.
Такава реторика, казва Хурелбринк за DW, "разрушава основите на общия живот в тази страна и отвлича вниманието от реалните и неотложни проблеми - насърчаване на демокрацията и върховенството на закона, социална справедливост и защита на околната среда, противопоставяне на минали грешки, борба срещу корупцията и клиентелизма, европейската перспектива и емиграцията на десетки хиляди - преди всичко млади хора.
