Варна. В региона се е ползвал основно червен цвят за украса на яйцата за Великден. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ – Варна уредникът на Етнографския музей в града Диана Динкова. Според нея освен в червено, в миналото яйцата за Великден са се боядисвали в жълто, в зелено, в кафяво и оранжево. По думите ѝ за целта хората са използвали природните багрила като коприва, риган и орехи. Тя посочи, че най-старата техника за боядисване на яйцата с еднотонов оцветител, като основно се е използвало червеното. „Този цвят в традиционната култура в региона има обредно значение и символика. Червеното пази от зло, символизира живота, любовта, възкресението. Червеният цвят и до днес запазва това значение като символ на Великден", каза още тя. „С навлизането на анилиновите бои, цветовете се обогатяват. Идват синьото, лилавото, розовото“, обясни още специалистът. Според нея друга популярна техника за украса на яйцата е декориране чрез отпечатък. За целта и у нас и в цяла Европа най-често се използват листенца от магданоз, защото те наподобяват кръст. Друга техника е декориране чрез рисуване. Тя е характерна повече за Югоизточна България. Великденските яйца се рисуват с разноцветни бои и с помощта на примитивни пособия – птиче перо или пък клечка. С тях се оформят най-разнообразни мотиви – точки, вълнообразни линии, зооморфни мотиви. Една част от яйцето се потапя във вода, а останалата се запълва с рисуваните орнаменти. „Една от най-красивите техники, това е восъчният батик. В най-примитивната си и популярна форма, върху леко затопленото сварено яйце, с подострена восъчна свещ, се нанася восък. Мотивите са едри, грубовати като рисунък. Тази техника е характерна за много райони на страната“, обясни още Диана Динкова. Според нея обаче, с най-високо естетическо качество се отличава восъчният батик, но изпълнен с помощта на специален уред – писалка. Този тип украса е характерен за велинградския регион, за Чепинската котловина и за ихтиманския и самоковския край. Орнаментите са линеарни. Самата писалка представлява дървена дръжка с малка метална фунийка в единия край. Там се слага восък, който се загрява на свещ. Полепналият по яйцето восък вече се потапя в боята. След махането се получава съответният рисунък. Орнаментите са силно стилизирани в един геометричен стил. „За ихтиманския и самоковския край е характерно рисуването с оцветен восък. Тази техника е разпространена само в този регион, пак с помощта на писалка, но вече с почернен с катран восък се изрисуват контурите на орнаментите, а след това фигурите се запълват с разноцветни бои“, обясни уредникът на Етнографския музей. Тя добави, че в миналото обикновено се е подготвяла темпера от яйчен жълтък. Друга стара техника за украса на великденски яйца е чрез разяждане с киселина. „Боядисаните яйца са се слагали в мравуняк, за да ги полазят мравките. Тази мравчена киселина е оставяла своите отпечатъци върху яйцето“, добави Диана Динкова. Една по-рядка техника е гравирането. Тя се е практикувала в големите манастири – в Рилския, в Атонските манастири. С помощта на фини инструменти за дърворезба върху боядисаното яйце са се изрязвали различни фигурки.
Диана СТОЕВА