"В продължение на две години Великобритания преговаря интензивно за излизане от ЕС, а Македония се опитва да намери своето място в Общността от 2003 г. насам", подчертават от редакцията. Всъщност шансовете в момента са по-добри от всякога за страната от Западните Балкани. Скопие чака десет години за началото на присъединителните преговори с ЕС - първата препоръка от Европейската комисия в тази насока бе дадена още през 2009 г. Но за прилагането й се изискваше единодушие сред страните-членки.
Дълго време Гърция блокира началото на присъединителните преговори и планираното влизане в НАТО на Македония заради спора за името. Но тъй като Скопие се съгласи на промяната му, най-големият препъни камък бе отстранен от пътя към Брюксел.
Решението за започване на присъединителните преговори обаче отново бе отложено през юни тази година, а сред посочените причини бе забавянето на гласуването в германския парламент. Въпреки това северномакедонският президент Стево Пендаровски прояви търпение по време на посещението си в Берлин - макар самият той да е под натиск. В родината му от него и неговия СДСМ очакват постигане на напредък по отношение на присъединяването.
Тримесечното забавяне трябва да бъде прието от македонците. Но с неприятно усещане в стомаха. „Страхуваме се, че през есента други държави-членки на ЕС изведнъж ще заявят, че поради технически или други политически причини или вътрешна динамика, те също искат да разполагат още няколко месеца, за да вземат решение. Страхуваме от това", призна Пендаровски.
Преди всичко, общите избори в началото на юли в Гърция го тревожат. "След изборите на 7 юли 2019 г. в Атина може да дойде ново правителство, което има други виждания за споразумението със Северна Македония".
Всъщност гръцкият премиер Алексис Ципрас пое голям политически риск с подписването на Преспанското споразумение, а мнозинството от гърците категорично се противопостави на това, че съседната страна на север може да носи името "Македония".
"Президентът (на ФРГ Франк-Валтер) Щайнмайер и германският външен министър (Хайко Маас) ме увериха, че отлагането на решението за започване на преговори за членство в ЕС е само по технически причини, а не политически", заяви Пендаровски за изданието. Той очаква от Бундестага зелена светлина за започване на преговорите в периода между 27 и 29 септември. "Изпълнихме всичко, което ЕС поиска от нас", повтори за пореден път македонският президент.
Управляващата партия в Македония също използва голям политическия капитал със споразумението. Не всички от двата милиона граждани са съгласни с преименуването на страната им. Ако надеждите за бързи преговори за присъединяване не бъдат изпълнени, това ще се отрази на СДСМ. Зад "техническите причини" обаче има и други мотиви - притесненията около Албания. "Ако ЕС отново отблъсне желанието на Северна Македония през есента, тогава това ще има сериозни последици за всички проевропейски политици в Северна Македония", опасява се Пендаровски. След това подкрепата за ЕС ще падне много, предупреди държавният глава на Македония.
През 2017 г., когато социалдемократите дойдоха на власт с подкрепата на две етнически албански партии, подкрепата на ЕС за ЕС бе на нива от 72%. През август 2018 г. одобрението бе 82%.
Докато Скопие показва напредък, политическата ситуация в Тирана е хаотична. Няколко държави от ЕС вече обсъждат разделянето на процеса на присъединяване на Албания и Северна Македония. За президента Пендаровски това би било балансиращо действие, в края на краищата, около 25% от населението на неговата страна са етнически албанци, които подкрепят правителството на социалдемократите. "В Западните Балкани не бива да има отделяне, защото всички страни са свързани", казва той. Ако някои държави бъдат изоставени в региона, те биха могли да търсят други възможности.
Той също така критикува, че страните от ЕС се интересуват само от Западните Балкани, ако техните интереси са засегнати. Регионът е достатъчно добър за Европа, "когато бежанците попаднат в него". Освен за това в Брюксел и важните столици на ЕС от друго не се интересуват.
Русия също присъства в региона и се опитва да разшири влиянието си на Балканите. Чувствате ли Скопие заплаха от това? Не, казва Пендаровски. Той говори за недържавни участници, които се чувстват застрашени. Северна Македония стана обект на фалшиви новини и политическа пропаганда, особено по време на референдума за промяна на името. "Сами ние нямаме капацитета да се справим с тези заплахи", признава Пендаровски.
Превод и редакция: Тереза Герова
