Кой ще бъде бъдещият председател на Европейската комисия? Това беше най-важният въпрос, който държавните и правителствените ръководители на страните от Общността разгледаха на неформалната си среща на върха във вторник вечерта. Френският президент Еманюел Макрон се изказа ясно веднага след пристигането си в Брюксел. Следващият председател на Европейската комисия трябва да донесе „опит и доверие“. След това той спомена три имена: Франс Тимерманс, Маргрете Вестагер, Мишел Барние. Направи впечатление, че той не спомена Манфред Вебер, лидер на групата на ЕНП, най-силната в Европейския парламент – според френския президент Вебер не е подходящ за поста.
На помощ се притече канцлерът на ФРГ Ангела Меркел. Тази среща на върха беше „първи обмен" на мнения, обясни лидерът на Берлин. И: „Разбира се, като член на ЕНП, аз подкрепям Манфред Вебер". Но това не звучеше като ясна позиция на подкрепа за Вебер.
Сдържаността на Меркел има сериозни причини. Назначаването на председателя на Европейската комисия е силно политизиран въпрос. Първо, става дума за отношенията между Европейския парламент и Европейския съвет, 28-те държавни и правителствени ръководители. ЕП настоява, че единственият начин да се заеме поста е кандидадът да получи мнозинство в парламента – това е т.нар. система на шпитценкандидати.
Но не всички са съгласни, най-вече Макрон. Германският канцлер, от друга страна, приема модела. Според нея той е „устойчив". Така че има ясна разлика в мненията между Макрон и Меркел. Не само по отношение на кандидата, но и в начина на подбора му. Този конфликт трябва да бъде разрешен в Европейския съвет, а след това – консенсус и с ЕП. Двете институции трябва да се споразумеят, в противен случай има опасност от блокиране на Брюксел.
Самият парламент все още се бори за мнозинството. ЕНП е най-силната партия, но се нуждае от поне още две фракции, за да наложи Вебер. Дали социалистите, дали либералите, дали „Зелени“ – Вебер първо трябва да спечели тяхното одобрение. И не става дума само за убедително съдържание, защото фракциите имат свои кандидати: Франс Тимерманс за социалистите, Маргрета Вестагер за либералите и Ска Келер за „Зелените“.
Превод и редакция: Тереза Герова
