„В различни инициативи взимат голям брой самодейни състави от цялата страна, което е много хубаво. Искам да спомена и ансамблите в България като „Пирин“, „Тракия“, които също свирят народна музика в съвсем автентичен стил. Това, което аз се опитвам, е да правя песни, които звучат по автентичен начин, но с едни малко по-съвременни аранжименти, чрез които да мога да накарам хората да се вдигнат на хоро. Всъщност, за всеки един изпълнител това е най-важното – да радва и зарежда публиката с положителни емоции. При мен нещата са много балансирани – не използвам инструменти, които не са типични за българската народна музика. Честно казано, мисля, че съм на прав път, защото много често хората ми казват след мое участие, че това, което съм изпълнил, е било много хубаво“, допълни Аргиров. Той заяви, че явно пространството е пренаситено от еднотипни неща, защото наистина певците днес пеят едни и същи неща.
„Особено македонските певци имат – 5-6 песни, които абсолютно всички пеят, и то дори с един и същи аранжимент. Това до някъде омръзна на хората. Аз се старая да правя музика, която, още като чуеш по радиото – преди да съм запял, да си кажеш -т ова е Димитър Аргиров, така, както беше едно време с песните на баща ми“, посочи Аргиров. Според него са много песните, които остават емблематични заради начина, по които ги е изпял Илия Аргиров. „Баща ми е извършвал сериозна дейност по популяризирането на македонският фолклор. Дори сега мога да ви изброя поне 20 песни, които са като негова емблема. Мисля си, обаче, че най-характерната му и най-обичана песен е „Дойди майко, изпрати ме“. След това следват неговата версия на „Лиляно моме“, „Убавото Стойне“, „Де гиди луди млади години“, „Ой, девойче“, „Море кога оди“, „Три пъти поминах“ и много, много други“, подчерта Аргиров.
Ливия НИНОВА