Благоевград. Частичната и кратковременна гръцката военна окупация на петричко през лятото на 1913 г. оставя след себе си смърт и опустошение. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин историкът Димитър Тренчев. Той обясни, че самата окупация на Петрич и Подгорието през 1913 година се случва девет века след Беласишката битка. „Селищата в северното подножие на Беласица планина стават муниционен и продоволствен тил на лъкатушещия по билото на планината Беласишки фронт. А в град Петрич е базиран военно-полевия щаб на командваната от генерал Никола Иванов Втора българска армия. Призори на 26 юни фронтовата линия е пробита и в петричкото и струмишко Подгорие нахлуват гръцка пехота, конни части и паравоенни формирования. Към тях в четири от селата на петричкото Подгорие се присъединяват и шайките на реваншистки настроени местни турски главатари – Юмер бабаджан от село Коларово, Рустемуглу от с. Каменно, Кьор Адем от с. Ключ и Бекир ходжа от с. Габрене. Гръцко-турските отряди нападат седем села от петричкото Подгорие – Сетник, Коларово, Чърново, Димидово, Ключ, Габрене и Селене“, каза още Тренчев. Той добави, че окупираните подгорски села дават общо 114 цивилни жертви, като най-голям е броят им в село Габрене – 29. Тренчев коментира, че опожарените къщи са 162, сред които цялото село Селене, всичките 27 къщи на Брусник махала с училището, Хилендарския метох и параклисът му „Рождество Христово“ в Зарник махала на село Коларово, Униатският параклис „Света Фотиния“в село Сетник, средновековния скит „Успение Богородично“ край село Димидово и старата църква „Света троица“ в село Габрене. „Подтиквани и ориентирани от жадните за кръв и плячка турски главатари отделни отряди преминават почти пресъхналата от летния зной река Струмешница и нападат шест села в ниския и среден пояс на Огражден планина – Градешница, Трольо, Горчево, Мечково, Право бърдо, Долна Рибница. В тези села са изгорени общо 83 къщи и са избити общо 42 беззащитни жени, деца и старци, а далото 26 жертви село Трольо е изпепелено цялото“, добави Тренчев. Той допълни, че на 27 юни гръцкото настъпление продължава на запад с нападение над град Струмица и на север към Огражден. Според Тренчев тогава са окупирани високопланинските огражденски села – Робово, Кукуряхцево, Чурилово, Горна Крушица, Долна Крушица, Боровичене, Гега, Баскалци. Историкът подчерта, че в тях са опожарени общо 136 къщи и църквата „Рождество Богородично“ в Баскалци. „Избити са общо 72 жители като най-голям е техният брой в село Боровичене – 14. В обезлюдените села на петричкото Подгорие остават доброволчески групи, които повече от месец блокират опитите за преследване на укрилото се в планината население. Доброволците наброяват общо 112 души, вещи в боравенето с огнестрелно и хладно оръжие и познаващи всяка педя земя в и около селата си. Сред тях има четници на ВМОРО, резервисти от турската армия, ловци, бивши дервенджии (проходопазачи) и др. Предводители на групите са Танко Димов от село Сетник, Атанас Митрев – Япавелята от село Коларово, Свечо Костов от село Димидово, Латин Игнатов от село Ключ, Малчо Стоименов от село Яворница, отец Марин Митрев от село Ключ и Михо Божинов от село Габрене“, отбеляза Тренчев. Историкът коментира, че древната военна тактика за подривни групи в тила на врага се осъществява в петричкото Подгорие, благодарение на добре познаващия района и хората по места, известният като „Освободителя на Петричко“ капитан Никола Парапанов. По думите на Тренчев той предоставя на началник щаба на Втора българска армия, тогава полковник, а по-късно генерал, Никола Жеков така важната поименна справка на потенциалните доброволци. „При ежедневните улични крайселски престрелки, в пет от окупираните села – Коларово, Димидово, Ключ, Габрене, Селене загиват на място или умират по-късно от раните си общо 47 от самопожертвалите се. Още 32 от тях загиват в нападения над настъпващата от запад по Подгорския път Пета гръцка дивизия, стремейки се максимално да забавят нейния щурм на Петрич. Незасегнати от първата вълна на гръцката офанзива остават само подгорските села Лясница и Елешница, днес село Беласица благодарение на стария комита Георги Андреев – Скреплата от село Елешница“, уточни Тренчев. Историкът уточни, че Андреев мобилизира внушителен доброволчески отряд от 82 души, които барикадират всички водещи към селото им пътища и пътеки и успяват да отблъснат гръцките нападатели, но за съжаление за кратко. По думите на Тренчев това е така, защото части на Пета гръцка дивизия и сподиращите я паравоенни формирования успяват в крайна сметка да преодолеят пътните барикади и засади и в ранния следобед на 28 юни 1913 година влизат в Елешница и съседното село Лясница. „В неравностойната престрелка Георги Андреев губи 28 от своите опълченци, самият той е тежко ранен и успява да се укрие в Огражден планина, но след седмица умира от смъртоносните си рани, без да дочака изтеглянето на гръцката армия. Оставяйки след себе си шест запалени къщи в Елешница и 17 убити, гръцките части продължават към съседното село Лясница, което опожаряват изцяло“, посочи Тренчев. Той допълни, че привечер на 28 юни предните гръцки части навлизат в град Петрич, а сутринта на 29 юни градът е окончателно превзет.

Ливия НИНОВА