София. Дискусия на тема „Чий е Гоце Делчев?! Още за оценките на Илинден 1903 г., 115 години по-късно” се проведе в София. Уводно слово в началото й произнесе президентът на Р България (2002-2012) Георги Първанов, който е и автор на предговора към документалния сборник „Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. през погледа на европейските дипломати”. Директорът на Главно управление “Архиви” към Министерски съвет доц. д-р Боряна Бужашка, отбеляза още в самото начало на дискусията, че документите, включени в книгата, имат информационен, а не пропаганден характер. Тя подчерта, че отличителното на този сборник е предговора, който е написан от историка Георги Първанов. Първанов от своя страна подчерта в словото си, че в Скопие трябва да разберат, че не могат прекалено дълго да градят идентичност върху фалшива основа. Според него така, както македонците са проявили разбиране за гръцката история, така трябва да постъпят и по отношение на общото минало с България. Той изтъкна, че ако отстъпим историята, губим всичко. Георги Първанов подчерта, че когато е пишел думите си, е бил наясно, че може да бъде упрекнат и да бъде разтълкуван погрешно, поради навечерието на президентските избори в Северна Македония, но въпреки това е решил да даде гласност на този наболял въпрос, защото, според него, твърде дълго се е пазела тишина за това. По думите му българският дебат се е свел до това, кой е „за“ или „против“, членството на съседите ни в алианса. Първанов подчерта, че всички присъстващи на тази дискусия винаги са подкрепяли, членството на Македония в НАТО и ЕС.
Историкът академик Георги Марков също изрази своето възмущение от неприемливото, според него, разбиране в Скопие, че Илинденското въстание е голямо и може да се раздели на Илинденско за Македония и Преображенско за България. А историкът и заместник-председател на Съвместната комисия по историческите и образователни въпроси с Република Северна Македония доц. д-р Наум Кайчев отбеляза, че при обсъждането на личността на Гоце Делчев, относно общата история, която трябва да се предложи на правителството за съвместно честване, колегите му от Северна Македония са се опитали да блокират самото обсъждане, като точка от дневния ред, а когато се е стигнало до обсъждане и са им дали исторически текст от българска страна, се е оказало, че македонските ни съседи не са в състояние да дискутират по него.
Дипломат от кариерата и бивш посланик на България в Хърватия и Босна и Херцеговина Любчо Трохаров коментира, че българският проблем е, че от 1940 до 1970-та година, не се е знаело какво става в Югославия и какво става в Македония и най-важното, как се е наложил македонизмът в това време. Според него македонизмът е наложен от сърбите.
На дискусията историкът проф. Светлозар Елдъров от Института за балканистика при БАН, посочи, че македонизмът, като една национално политическа доктрина за изграждането на македонската държавност като нация, има изцяло противобългарски характер. А според доц. д-р Стоян Германов, научен секретар на Македонския научен институт, изложеното в увода на президента Първанов е правилно, но според него няма да доведе до добър край Съвместната комисия по историческите и образователни въпроси с Република Северна Македония, защото в Македония е израснало поколение с табуирано самосъзнание. Райна Дрангова, внучка на полк. Борис Дрангов, изтъкна, че проблемът с годините се влошава и преди време не са били толкова силно обтегнати отношенията между българи и македонци.
Ирина ИВАНОВА