Представители на уважавани организации и бивши служители на администрацията се изказаха по темата, като посочиха, че поради липсата на ясна и силна политика на САЩ и Европейския съюз, Русия гледа на Босна и Херцеговина като на своя цел.
„Русия винаги е гледала на Босна и Херцеговина като цел за дейностите си за въздействие и е сигурно, че Милорад Додик пътува интензивно в Москва, за да се консултира с руския президент Владимир Путин за стратегическото ръководство на страната. Но това по същество представлява вето за плана за действие на Запада по отношение на страната, за членството и присъединяването й към НАТО. Засега, докато той или хора като него на власт, е трудно да се допусне, че страната ще се присъедини към НАТО или дори към ЕС. Трябва да се опитаме да работим с хора, които искат по-добро бъдеще в Босна и Херцеговина“, цитира изданието думите на Майкъл Карпентър от Центъра за дипломация „Пен Байдън“.
По време на сесията възниква въпросът дали Русия може неволно да предизвика конфликт на Балканите, който няма да може да контролира. В тази връзка бяха отправени предупреждения, че Дейтънското мирно споразумение не позволява на страната да се реформира.
„Дейтънското споразумение пречи на Босна и Херцеговина да продължи напред, не може да бъде реформирано и всичко това увеличава възможностите на Додик да предотврати членството на страната в Общността. Така че аз вярвам, че Русия ще го подкрепи, за да се намесва, смущава, потенциално да прокара вълна на миграция към Европа, за да отклонят вниманието. Но това е слабостта, която Русия използва, защото ЕС и САЩ не разполагат с ясна и силна политика. Това е тревожно. Проблемът е, че няма много сили, които да се противопоставят на Додик“, бе заключението на Хедър Конли от Центъра за стратегически и международни изследвания.
Превод и редакция: Тереза Герова
