София. Публично обсъждане на проекта на Национална програма за подобряване качеството на атмосферния въздух (2018-2024 г.) със заинтересованите страни се проведе в МОСВ.
Програмата е разработена по споразумение за предоставяне на консултантски услуги между МОСВ и Световната банка. Проектът беше предоставен за обществен достъп на 2 ноември 2018 г. „Изчакахме максимално дълго време, за да се запознаят заинтересованите страни и да дадат своите становища и мнения. След това следва да приемем този правителствен документ и да започнем изпълнението на мерките“, заяви министърът на околната среда и водите Нено Димов. Той уточни, че до 5 декември се приемат предложения по Националната програма за подобряване качеството на въздуха, след това тя ще се приеме като правителствен документ. Той посочи, че програмата касае основно два елемента. „Това са мерките на местно и регионално ниво. Много често е ставало дума, че основните идентифицирани замърсители с фини прахови частици са свързани с битовото отопление, което е свързано пряко с отговорностите на местната власт. И една от препоръките, които прави Световната банка, е въвеждането на изисквания за нивата на съдържание на сяра“, заяви министър Димов. По думите му вторият сериозен източник на замърсяване е автомобилният транспорт.
По отношение на местната власт той подчерта, че по Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 (ОПОС) са осигурени средства на общините за разработване и актуализиране на планове за подобряване на качеството на атмосферния въздух. Предстои предоставяне на финансиране по ОПОС и за реализация на конкретни мерки.
Основните акценти в програмата бяха представени от Ръсел Фрост, координатор на екипа на Световната банка, който подготви проекта на документа.
Проектът на националната програма е публикуван в раздел „Обществени обсъждания“ на интернет страницата на МОСВ https://www.moew.government.bg/.
Пред журналисти министър Димов съобщи, че седем общини ще бъдат пилотно подпомогнати със 115 млн. лв. за подобряване качеството на атмосферния въздух. „Това е една голяма програма, която под себе си носи много други ангажименти, включително и програмите на общините, които се пишат и в момента. В нея се опитваме да направим ясни разграничения кои са ангажиментите на държавата и какви са ангажиментите на местната власт и как тя трябва да бъде контролирана, за да ги изпълни, за да се постигне съответствие през 2024 г. Самият факт, че говорим за един толкова дълъг период от време показва колко сериозна е програмата“, заяви Димов.
Министърът посочи, че на национално ниво в Закона за чистотата на атмосферния въздух са заложени изисквания за качеството на твърдите горива. Той припомни, че битовото отопление обаче е проблем номер едно. „Сред седемте общини са София, Пловдив, Бургас, Видин, Смолян и още две. Има шест критерия, по които се избират общините – да попадат в наказателната процедура, да се третира битовото отопление като основен проблем, процентът на дневните спрямо средните превишения, какво е населението, което е потърпевшо, и др. Така че това са доста обективни критерии, които сме договаряли дълго с ЕК“, заяви Димов. Той посочи, че през пролетта програмата ще се договаря и най-вероятно ще има и още общини, които ще бъдат подпомагани с допълнителни средства. „Бенефициенти са общините, а как ще ги разходват, ще решат самите те – това трябва да стане по начин, по който ще има най-голям ефект. Санкциите, които ще им се налагат, ще бъдат финансови“, заяви Димов.
Цветилена СИМЕОНОВА