София. Добър 4,06 е средната оценка на Държавния зрелостен изпит по БЕЛ, а на втория задължителен изпит- много добър 4,67. За сравнение средният резултат през 2018 г. е 4,24, а през 2017 г. 4,13. Тази година е най-слабият среден резултат, откакто се провеждат матури, т.е. от 2008 г. Държавният зрелостен изпит по БЕЛ се проведе на 21 май, явиха се 49 341 зрелостници. На 23 май 39 338 зрелостници се явиха на втория задължителен държавен изпит. 432-ма зрелостници участваха в матурите по желание. Най-висок брой точки има по предметите, по които зрелостниците са най-малко. Това са немски език, френски език, испански език, химия и опазване на околната среда. Най-ниски са резултатите на най-желаните предмети, като география и икономика, биология и здравно образование, философски цикъл. Изключение прави предметът история и цивилизация, защото там има сравнително нисък брой точки на фона на по-малкото зрелостници, които са заявили своя избор. По английски език има сравнително високи резултати, на фона на масовия избор – над 14 хил. зрелостници, които го бяха заявили.
Анализът на МОН показва, че на Държавния зрелостен изпит тази година двойки имат 4302 от 49 341 явили се дванадесетокласници, което е повече в сравнение с предходните три години. В сравнение миналата година слаби оценки на матура по български език и литература имат 3025 зрелостници, а през 2017 г. двойките са 3887, а през 2016 г. - 4189. През 2015 г. двойките са 3400.
Отличните оценки тази година силно намаляват - шестици на изпита имат 5062 зрелостници, докато през 2018 г. те са били 6474, а през 2017 г. - 6155. Голям спад има и в отличните оценки на втория Държавен зрелостен изпит за тази година- от 13380 за 2018 година на 6677 през 2019. Скалата на оценяване не се е променила през годините. Броят на зрелостниците, които са изкарали максимален резултат на държавните зрелостни изпити през май, се е увеличил спрямо миналата година. По 100 точки са получили 226 ученици, а през 2018 г. са били 215. Две пълни шестици имат 17 зрелостници, а отлични оценки и на двете матури - 3065 при 5178 за 2018 г. Почти наполовина са намалели абитуриентите, които са изкарали по две слаби оценки – от 1778 през миналата година на 973. Увеличил се е броят на зрелостниците с 0 точки на изпитите от 4-ма през 2018 на 29 през 2019 година.
Най-добри резултати на матурата по български език и литература имат учениците в София, Варна, Пловдив, Смолян и Видин, а най-лоши - в Ямбол, Силистра и Кърджали. Всяка година високи резултати имат едни и същи гимназии в страната, които са концентрирани предимно в столицата. Трите училища с най-висок успех по БЕЛ са 91 Немска езикова гимназия, 73 СУ и 164 Испанска гимназия. За първи път училището "Христо Ботев" в село Чепинци се класира на трето място по най-добри резултати по предмет по избор на матурите. Средното училище в Смолянска област има 5.66 среден успех на втората матура, която е по желание. Това го нарежда на трето място след Софийската математическа гимназия и Първата частна математическа гимназия, които са с успех 5.76 и 5.67. МОН отбеляза, че доброто представяне там се дължи на усилията на учителката по биология Даниела Куцева. По думите на заместник-министър Таня Михайлова преподавателката е с 23-годишен опит и е направила две пробни матури през годината за учениците си. Тя успява да ги мотивира да учат биология, като постоянно дава и консултации. В резултат голяма част от зрелостниците ще кандидатстват медицина или друга специалност, която изисква приемен изпит по биология.
От МОН подчертаха, че броят на зрелостниците, които се затрудняват при четене, разбиране, резюмиране и създаване на текст на изпита по български език и литература се увеличава. Близо 22% от тях имат нула точки на задача, в която трябва да резюмират текст, а още толкова имат една точка. Едва 6% от явилите се по БЕЛ 49 341 ученици са получили максимален брой точки на задачата за резюмиране на текст. Близо 22% не са се справили с нея. Продължава тенденцията да се увеличават зрелостниците, които работят по последния 41 въпрос на матурата по български език и литература. Тази година се падна тема по разказа „Косачи“ на Елин Пелин. Произведението е изучавано два пъти – в шести и в единадесети клас. Почти половината зрелостници са писали по творбата есе, а малко повече от 30% - съчинение. Шест на сто са преписали зададения в условието откъс. Данните показват, че освен с резюмето и със създаването на текст, учениците са имали проблеми и с въпросите, проверяващи пунктуационната норма. Те обаче добре познават правописа в думи с променливо „я“, с „о или у“ и „и или й“. Справили са се и при разпознаване на мотивите и образите в художествен текст, термините в текст и с определянето на текст към дадена сфера на общуване. Зрелостниците не са се справили добре при разпознаването чии герои са Пиер Спиридонов ("Тютюн" на Димитър Димов) и Куцар ("Албена" на Йордан Йовков). Също така те не са успели да разпознаят, че хронометър е чужда дума.
Ирина ИВАНОВА