Цветан Радославов е роден на 20 април 1863 г. година в Свищов. Наследник е на видните свищовски фамилии Павлович, Хаджиденкови и Радославови, които го възпитават в родолюбив и ученолюбив дух. Радославов завършва класическа гимназия във Виена, история и славистика - в Карловия университет в Прага. Докторант е на известния философ и психолог проф. Вилхелм Вунд в Лайпциг, при когото защитава дисертация на тема „Издирвания върху запаметяването на пространствени отстоявания на полезрението“, за която получава научната степен „Доктор по философия и магистър на изящните изкуства”. След завръщането си в България води упражнения по експериментална психология във Висшето училище в София през учебната 1903-1904 г. и преподава последователно в I, II и III столични мъжки гимназии. Радославов е забележителен преподавател и учител, оказал силно влияние върху своите възпитаници. Сред неговите ученици са бъдещите академици Спиридон Казанджиев, Георги Наджаков, Ангел Балевски, Петър Динеков, писателите Йордан Йовков, Николай Ракитин, Крум Кюлявков, създателят на сградата на днешната Военна академия архитект Александър Дубовник, карикатуристът Александър Жендов и др., както и поколения изтъкнати лекари, учители, художници. Притежаващ и художествен талант, Радославов се изявява като художник, пресъздаващ красотата на природата, бита и човешкия труд, автор е на няколко картини с историческа тематика. Трайният си научен интерес към българската история Радославов изявява в създадените от него статии „Старобългарски царски образи от манастира „Св. Троица” край Търново”, „Титлите на старобългарските царе”, както и в събираните в продължение на целия му живот археологическа и етнографски сбирки, в които колекционира уникални народни шевици и антични и средновековни бронзови и антични монети.
Цветан Радославов притежава богата ерудиция, задълбочено познаване на съвременни и древни езици, сред които санскрит и широк кръг от интереси, насочени към археологията, етнографията и нумизматиката. Той притежава богата музикална култура и влага възрожденски ентусиазъм за утвърждаването на българския театър и опера, взема живо участие в културния и обществен живот на столицата, в утвърждаването на драматичния им репертоар, като участва и в създаването на музикалното и рисувални училища в столицата. Автор е на философската студия „Емоционалният фактор при мисленето”, на драмите „Еничарин” и „Слава”, но най-ценната част от интелектуалното наследство на Радославов е песента „Мила Родино“. Преминала дълъг път през времето, изтърпяла политически оцветени трансформации, през 1964 г. тя е утвърдена за национален химн на Република България.
Жулиета НИКОЛОВА
