Добрич. Регионалният исторически музей в добруджанския град отбелязва Деня на театъра с гостуваща в столицата изложба, посветена на актрисата Адриана Будевска. Това съобщи Магдалена Трифонова, специалист в отдел „Литература“ в Дом-паметник „Йордан Йовков“, предаде кореспондент на Радио „Фокус” – Варна. Животът на Адриана Будевска е свързан с Добруджа. Родена е на 10 декември (28 ноември ст. ст.) 1878 г. в Добрич. Както сама споделя, още от 5-годишна възраст започва нейната кариера, когато с помощта на близки и роднини изработва първите си кукли и е разсмивала с талантливите си импровизации първата си публика. „Който не е виждал Адриана Будевска на сцената, мъчно би могъл да си представи какво очарование излъчваше нейната артистична игра, какви вълшебни мрежи изплиташе за сърцата на зрителите нейният прекрасен глас“, разказва за нея Кръстьо Сарафов, виден български театрален актьор. „С името на Адриана Будевска свързваме зараждането и утвърждаването на професионалния театър у нас в началото на ХХ век. Заедно с бележитите си колеги Кръстьо Сарафов, Сава Огнянов, Христо Ганчев, Гено Киров, Маня Икономова, Васил Кирков, Вера Игнатова и др. тя отдава младост, сили и талант за създаване на драматичното изкуство в България. Изложбата „Превъплътителката Адриана Будевска“, която ще бъде открита в Къщата на София на 2 април в 19.00 ч., е посветена на 140 години от рождението на знаменитата драматична актриса, като основният акцент е поставен върху седем знакови роли из многобройните превъплъщения на Будевска - Дездемона от „Отело“ на Шекспир, Мария Магдалина от „Юда“ на Константин Мутафов, Акулина от „Силата на мрака“ на Толстой, Амалия фон Еделрайх от „Разбойници“ на Шилер, Рада от „Под игото“ на Вазов, Елени от „Боян Магесникът“ на Кирил Христов и Далила от „Самсон и Далила“ на Владимир Мусаков. Всеки от фотосите е своеобразна малка сценка в едно по-голямо представление, наречено живот, отдаден на театралното изкуство. Вмъкнатите „реплики“ от Будевска и нейните „партньори“ – колеги артисти, режисьори, драматурзи и театроведи реконструират онази духовна същина на актьорското майсторство, която с тънката нишка на времето е съхранила най-пълно Красотата, създадена от Будевска. Сценичното присъствие на Адриана Будевска се усеща и в многобройните спомени от детството и студентските ѝ години. Фрагменти от анализите на нейния репертоар, афоризми, извадки от критически статии по въпросите на театъра не само свидетелствата за богатата култура на първата ни драматична артистка, но те възкресяват слабо познатата дарба на Будевска – писателската. Не случайно Хр. Бръцизов ѝ предрича поетска съдба, разпознавайки в чувствената душевност на големия талант драматичната поезия в душата на Будевска, страдалка и едновременно щастливка в своята най-голяма любов – театъра. Изложбата сама по себе си е истинско бижу, което излъчва блясъка на упорития и непрестанен труд на създателката на Народния театър, която по никакъв начин не е жалела сили и време за своите творчески превъплъщения. За по-малко от 25 години Будевска пресъздава с голямо художествено майсторство и дълбоко психологическо проникновение незабравими образи от световната и българската драматургия, подготвя повече от сто роли, които влизат в златния фонд на българския театър. Дълъг е списъкът с пресъздадените образи: Луиза от „Коварство и любов“ на Шилер, Вишневска от „Доходно място“ на Островски, Нора от едноименната пиеса на Х. Ибсен, Настя Филиповна от „Идиот“ на Достоевски и др.“, разказа Магдалена Трифонова.
Жулиета НИКОЛОВА