Роден в София на 19 март 1909 г., Петър Славински посвещава няколко години в служба на родния си град като главен секретар в Столична община и началник на Отделението за културни грижи през 1937 – 1943 г. при кмета инж. Иван Иванов, когото сменя на поста за кратко след 9 септември 1944 година. Петър Славински участва като доброволец в последната фаза на Втората световна война, а по-късно – през 1951 година, решава да се установи в Добруджа. Тук живее и работи десетилетия наред, като създава множество романи, разкази, пътеписи, очерци и др. Балчик е градът, където свива гнездо като птиците, които толкова обича. Петър Славински е сред създателите на Дружеството на писателите в град Добрич и пръв негов председател, както и носител на престижната литературна награда „Йордан Йовков“, присъдена му през 1985 година. Воден от родолюбиви чувства, през 1981 г. той дарява на Етнографския отдел на Историческия музей в Добрич колекция от шестдесет накита. Събирани от различни краища на България в продължение на много години от актрисата Роза Попова и нейния съпруг – Стоян Попов, познат под псевдонима Чичо Стоян, накитите стават притежание на писателя Петър Славински по време на Втората световна война и са дарени на Добричкия музей в навечерието на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Уникалната колекция включва различни по вид и предназначение накити за глава – диадема, прочелници, висулки, обеци, косичници, игли и подбрадници, за тяло – огърлици, пафти, гривни и др. Изключителното многообразие, богатството от форми и украса, изящната изработка на тези красиви произведения на ювелирното изкуство са свидетелство за майсторството и изискания естетически вкус на българските златари, доказателство за приемственост в многовековната художествена традиция. Широко разпространени в периода ХVІІ – ХІХ век, накитите присъстват в ежедневния и празничния бит на българката и стават израз на нейната творческа фантазия и усет към красивото.
Жулиета НИКОЛОВА
