Предстои младежите да посетят скоро Албания с хора, в който пеят. С чувство за хумор двамата младите творци определят себе си като всестранно развити личности. По думите на Златомира компютърното рисуване е по-лесно, защото грешките се заличават без особено усилие, докато при рисуването с бои, художникът трябва да е особено точен, тъй като веднъж размити цветовете, след това връщане назад няма. От почти две години тя се занимава с компютърно рисуване, а от 4-годишна – с традиционно рисуване с боички. Според Момчил компютърната рисунка „дава повече възможности за по-кратко време, изключително бърза е“. Освен това с компютър се имитират всякакви материали за рисуване, които в реално време са доста скъпи, добави младият художник. И двамата творци имат забавни и мили спомени от своето детство като художници. Оказва се, различно е при всеки – единият е оцветявал навсякъде, без да може да направи и една линия, при другия – пълен хаос от листи, флумастери и цветове. Момчил Димов сподели, че след време би искал да опита синтез на музика и рисуване. Като европейци младежите се чувстват горди. „В Европа са събрани много традиции, много народи, изключително разнообразие и аз съм щастлива да бъда част от това разнообразие с рисуването, с танците, с музиката. Осъзнаваш колко е различно всичко. Особено при пътуванията си виждам как различно правят хората неща. Например аз рисувам едно нещо по един начин, тяхното изкуство е съвсем различно от това, с което аз съм свикнала, и мелодиите са много различни, просто е уникално“, каза Златомира Стоянова. Според Момчил Димов „да си европеец е вълнуващо чувство, за малко или много човек се свърза с другите народи, опознава тяхната култура, техния начин на мислене, възприятието на света около тях“. Младите хора признаха, че имат много любими занимания – Момчил като всяко момче обича компютърните игри, мечтае един ден да създава герои за компютърни игри, иска да се занимава с композиране, обича да кара ски и въобще движението като вид разнообразяване от седенето пред компютъра, да бъде сред природата, черпейки енергия от нея, Златомира пък като всяко момиче не отстъпва на момчетата, също обича компютърни игри и се надява това лято да бъде одобрена като девелопър (от англ. develop – развивам, разработвам) на компютърни игри, обича спорта, любима й е йогата, също скейтинга, обича да готви, особено сладки неща: „може да не ги ям, обичам да тъпча всички около мен“, признава тя, обича танци, всякакъв вид, обожава да бяга, като при всяка възможност е навън, тичайки. Като българи двамата млади творци се чувстват горди. „Сега съм изключително щастлива да се нарека българка. Всеки път като отидем на пътуване и кажат: екипът от България, усещам топлина отвътре. За всички неща, които сме направили, за всички неща, които сме постигнали, аз съм горда и се надявам да мога да допринеса с изключително много неща и ще работя да допринеса с каквото мога“, каза Златомира Стоянова. По думите й България би могла да бъде бъдещето на Европа, една от великите сили в Общността, тъй като българите са силни личности, които се обединяват в най-трудните моменти, докато други народи тогава се разпадат. Момчил Димов също признава, че е горд българин, „защото ако не бях от този род, ако не бях роден в Добрич и България, нямаше да съм това, което съм“, сподели младият човек. Наградата, която след броени дни ще го отведе в Брюксел, в една мултикултурна среда, му дава сили да продължи напред, радвайки се да прави това, което обича, дори и с цената на безсънни нощи и много труд.
Жулиета НИКОЛОВА