Дубровник. Безкритичното развитие на туристическата индустрия доведе до чести екологични и инфраструктурни инциденти в страната, които всичките й икономическо-политически ползи са неблагонадеждно и в дългосрочен план инвестирани в този сектор, пишат от македонската редакция на „Дойче веле“. Първо се разнесе новината за отлагането на традиционните дни на стридата в Стон поради замърсяването на залива с фекални бактерии. Както беше определено, причината за това бе увеличеният брой туристически съоръжения със септични ями в близост до това изключително чувствително заливче. Празникът обаче по-късно бе проведен, с някои ограничения около частите, където има стриди, но заплахата не е забравена. Медията пише, че може да се каже, че все повече се осъзнава постоянната опасност от този тип.
От редакцията пишат, че след това се разнася глас от немските медии за "лудостта на круизите", която заплашва общата инфраструктура, както и обществения и социалния живот на жителите на засегнатите хърватски градове. Също така се забелязва, че широката общественост няма приблизителна полза от масовите посещения на кораби за круизи към споменатите щети.
Що се отнася до екологичните въпроси, едно изказване на биолог Ненад Ясприка от Института за море и крайбрежие на Дубровник е показателно, предава македонската редакция на „Дойче веле“. "Или стридата, или туризмът, единoто и другото не вървят заедно", каза Ясприка и така извежда ключовия парадокс на днешната туристическа индустрия в Хърватия, коментира изданието, предава Радио „Фокус“ в рубриката „Балкански туристически часовник“.
В материал с казва още, че туристите би трябвало да посещават Хърватия заради стридата и подобни ексклузивни туристически оферти като примамка за техния интерес. Но по-голямата част от туристите разрушават точно нея, както и други хърватски стоки.
Цитиран от медията Иво Кунст от Загребския институт по туризъм е склонен да раздели сложните проблеми на две части. Стридите и фекалното замърсяване от едната страна и обсадата с круизи от другата. „Бих посочил три насоки за евентуално действие. Първо, стратегическото планиране на сектора и проектирането на риска, за което решението за развитие трябва да бъде оставено на учените. Тогава последствията не можеха да ни хванат неподготвени”, каза Кунст.
Второ, той смята, че трябва да се синхронизират политиките на повече нива. Според него в случай на наплив на круизни кораби, вината е, че Министерството на морското дело, търговията и инфраструктурата, след това туризма и, в крайна сметка, културата не си сътрудничат. По думите му на градско ниво липсва сътрудничество между туристическата общност, хотелиерите, властите в Персийския залив и властите. Круизите например са рентабилни за Персийския залив, но приходите не са достатъчно високи, за да намалят лошите ефекти, добавя той, цитиран от македноската редакция на „Дойче веле“.
Третата посока, според Кунст, е ценовата политика, защото би било лесно да се уреди закотвянето на крузери да струва например 100 хил. евро, а през декември – 2 хил. евро.
Посещение на Плитвички езера в пика на сезона може да се таксува сто евро, а извън сезона 10 евро. „Но що се отнася до замърсяването на морето или Плитвица с фекалии, трябва да има друг подход. Проблемът може да бъде решен чрез подходящи съоръжения за почистване на инфраструктурата и други подобни.“
„Малостонският залив е под още по-голям натиск в сравнение с Неум, отколкото в Стон, а с Босна и Херцеговина очевидно нямаме преговори за намиране на решение. Но да не се лъжем, не успяваме да разрешим същия проблем с нарастващия брой септични ями или на Плитвице. Ако държавните служители не реагират, не можем да направим нищо. Дори един Дубровник в силен дъжд няма чиста питейна вода, да не говорим за по-широкия аспект на този проблем“, добавя той.
Иво Кунст посочва стария факт за дубровнишкия източник на вода.
В материала си медията помества и мнение на Джуро Капор, координатор на НПО, която от години е посветена на защитата на обществения интерес в Дубровник. Kапор подчертава, че в местния устройствен план са приети промени, позволяващи откриването на нови туристически съоръжения. Вече има недостиг на работна ръка, непоносими тълпи и задръстване, както и чести катастрофи в канализацията и електрическата мрежа, което пречи на нормалния живот на хората и техните семейства. "Пространственото планиране и подготовката на градските актове очевидно обслужват апетитите на клиентите и партньорите от управляващите партии", заключава той, прилагайки и примери.
Медията пише, че в крайна сметка изглежда, че в бъдеще Хърватия ще продължи да се сблъсква с проблеми като замърсени черупки или колапс на градове, когато има инвазия от гости, тъй като туризмът продължава да бъде оставен на най-агресивните пазари. Съвсем не е безоснователен страхът, че туризмът би могъл да застраши и себе си, а не е трудно да си представим и какви други последици би могло да има, пише още медията.