„Сборникът представлява една документална разходка, една част от миналото на Симитли, проследена през призмата на делото и живота на един от най-дейните свещеници, а именно - отец Борис. Чрез публикуваните документи читателите ще могат да проследят неговото детство, неговите спомени и разказите на неговия събрат отец Методи, който е един от малкото свещенослужители, които си спомнят отец Борис и неговото служене“, отбеляза докторант Ковачев. Той добави, че паралелно с това се проследява какви трудности е изпитвал, желанието да отиде да учи за свещеник в Черепишкото училище и нежеланието на родителите му, тъй като са бедни и са от едно горноджумайско село. „Въпреки това намират пари и той отива да учи там. Представяме също изпитанията, които съдбата му поднася в Черепишкото духовно училище, където е увлечен в една ученическа стачка, прехвърлен в софийската семинария. Въпреки това, въпреки трудностите, той продължава да се бори и наистина не се отказва от своето служение. Читателите на сборника ще видят, че има един много тежък период за отец Борис след 9 септември 1944 година, когато той е преследван от новата власт“, добави докторант Ковачев. Той отбеляза, че сборникът показва и през какви изпитания е преминал отец Борис, когато е преподавал в училището в Симитли, където е бил учител по вероучение.
„Заради всичко това е бил преследван и насила е пратен в Димитровград като бригадир, дори е имало опасност да бъде пратен в затвора. В книгата сме публикували десетки доноси, в които се казва, че отец Борис е бил привърженик на Монархията, че е говорил срещу народната власт и така нататък. Мисля, че за всеки един читател сборникът ще бъде интересен. Бих искал да кажа, че нашата основна цел беше този сборник да е един пътеводител на младите, за да може те да си изведат поука от него – за добрия пример в живота, тоест никой не ги кара да стават свещеници, но отец Борис може да бъде приеман като пример на подражание“, посочи докторант Ковачев. Той уточни, че отец Борис е водел един много достоен живот, който наистина заслужава уважение.
„Моят интерес към тази тема се зароди много по-рано, когато подготвях едно изследване за Тросковският манастир. Тогава, съвсем случайно, енорийският свещеник на Симитли отец Спас ми предостави летописната книга на храма. Точно там попаднах на спомените на отец Борис и ми стана интересен неговият живот. След като започнахме да събираме документите за сборника, това, което ми стана интересно и което дори ме възхити беше неговото желание да работи въпреки трудностите и изпитанията, които му се дават. Аз ви казах, че след 9 септември 44-та година животът му е бил много тежък, спряно е вероучението, но въпреки това, дори след като му се забранява да води вероучението – той се захваща със съвсем друго“, коментира докторант Ковачев. По думите му по-късно му забраняват да има православно братство и той се захваща с него друго. „Така, че това е човек, който е искал да се труди както в полза на църквата, така и в полза на мястото, в което живее. Тук е важно да припомня, че отец Борис не е бил родом от Симитли, но въпреки това обиква общината“, отбеляза докторант Ковачев.
Ливия НИНОВА
