София. Еньовден е древен празник с предхристиянски корени. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ етнологът доц. д-р Илия Недин - ръководител на катедрата по “Етнология и балканистика” към Югозападен университет „Неофит Рилски“ по повод честването на Еньовден. „Това е денят на рождението на св. Йоан Предтеча - Кръстител. Самото име Еньо е производно на Йоан, Яньо. На този ден празнуват Янка, Янко, Еньо и т.н“, обясни той. „Самият празник няма християнски произходи в неговите народни практики и ритуали. Учените твърдят, че той е доста по-древен с предхристиянски корени“, отбеляза доц. Недин, като уточни, че много от ритуалите на този ден са били отричани от църквата. „Ние имаме такъв домашен извор от 12 век – синодиката на цар Борил, в който са осъдени тези скверни тайнства, които са се правили на Еньовден“, припомни етнологът. Според него това е едно сигурно доказателство, че ритуалността на Еньовден е била много активна от най-ранни времена в нашата културна история. Доц, Недин поясни, че 24 юни в наситен с много вярвания. „Най-главно те са свързани с лятното слънцестоене. Това е най-дългият ден. Наситени са с много магически представи, практики и с вярванията на лечебните свойства на билките. Затова другото има на този ден, освен Еньовден и Яновден, е и Иван Бильобер“, коментира той. По думите му на този ден се е вярвало, че рано сутринта преди изгрев слънце билките са най-лековити. „Те са най-лековити, защото преди да изгрее слънцето се къпе и от росата му билките стават много по-лечебни. Хората са вярвали, че е имало 77 и половина билки. Само тази половинка е незнайната болест. За всички други 77 болести е имало специални билки“, посочи той.
Доц. Недин добави, че друга характерна проява на този ден е ритуалното къпане в росата и изворите. „Болестите също са се къпали във водите и изворите и те стават лековити. Образното къпане е характерно за Еньовден, но го имаме и в дни като Гергьовден, Ивановден, Лазаровден“, поясни още етнологът.
Даяна ДЮЛГЕРОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”