София. На Еньовден се е гледал изгревът на слънцето, което напомня на почитания от много младежи Джулай морнинг. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ етнологът доц. д-р Илия Недин - ръководител на катедрата по “Етнология и балканистика” към Югозападен университет „Неофит Рилски“ по повод честването на Еньовден. По думите му в класическите текстове Еньовден е известен като един общоевропейски празник. „Фактически няма място в Европа, където да не е честван“, уточни доц. Недин. „В повечето случаи той е свързан и със свалянето на огън. При нас това не е така характерно или поне има много малко сведения в етнографската литература за някои райони, в които е имало и палене на огън. При нас по-скоро традицията е свързана с вярата в лечебните извори на водата, росата преди изгрев слънце и обредното къпане“, обясни той. Според него празникът е свързан с вярата, че слънцето на този ден се къпе в жива вода и затова хората са ставали рано за да гледат изгрева. „При изгряване на Еньовден слънцето трепери, танцува. Вярвало се е, че всеки може да го види ако стане рано и гледа изгрева. Това напомня на иначе небългарския, но почитан от много младежи в България Джулай Морнинг – посрещането на слънцето. При нас то си е било точно на 24 юни – Еньовден“, коментира той.
Доц. Недин обясни, че на този ден се изпълнява още една интересна практика наречена Еньова „буля“. „Едно малко момиченце, обикновено последно в семейството, родено при живи родители, се облича като булка и с нея се обикалят къщите“, каза той. „Предишните вечери всяка мома си е приготвила китка с пръстен и поставя тези китки в котлет вода, който трябва да престои под червен трендафил или дюлево дърво покрити с метал. На другия ден Еньова „буля“ ще вади една по една китките, а момите ще наричат“, обясни етнологът. „За този ден има специални Еньовденски припевки, но те също така имат гадателен смисъл, както и ладуването. Докато там се пее „Ладо, ладо“, тук се казва „О, Еньо, Еньо, Еньова „буля“. Тези припевки, които пеят момите при ваденето на китките, ги наричат и гадаят какъв ще бъде бъдещият жених на момата“, припомни той. „Тук има и една доста силно изразена любовно-брачна тематика, която изразява цялата пролетна обредност и песенната традиция. Тя е много силно изразена, включително и на Еньовден“, добави доц. Недим.
Даяна ДЮЛГЕРОВА


Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”