София. На Герьовден се събират билки за здравето на добитъка, а на Еньовден те са предназначени за хората. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ етнологът доц. д-р Илия Недин - ръководител на катедрата по “Етнология и балканистика” към Югозападен университет „Неофит Рилски“ по повод честването на Еньовден. Той обясни, че на много места от събираните на празника билки се вие венец. „През този венец първо са се провирали, след това се съхранява. Билките се пазят до следващия Еньовден. Те служат за лекуване на различни болести. Ако има някой болен, обикновено го кадят с дим от изгорени билки или слагат вода, с която да се окъпе“, посочи той, като обясни, че тези практики са част от народната медицина, която залага изключително много на билките като лечебно средство. „В етнографската литература и старите етнографи са писали, че обикновено на Герьовден, когато са се брали билки, те служат за здравето на добитъка, а билките, които се събират на Еньовден са били предназначени за хората. Може би това е поводът и причината днес да бъде и Ден на фармацевтите, като една осъвременена форма на празник“, допълни той. По думите му Еньовден е познат и като обща характеристика на пролетно-летните практики. „В голяма степен този ден е предел в народния календар. Той е свързан и с вярването, че слънцето на този ден се обръща, затова има и една много характерна поговорка - св. Еньо намята кожуха си и върви за сняг. От тук нататък бавно и постепенно слънцето се обръща към зима. В един план Еньовден е завършек на един голям цикъл, който включва и Великденската обредност, която е по линия на Лунния календар“, допълни той. Доц. Недин отбеляза, че празникът има обредност за защита от градушки и болести. „До този момент грижата е била опазването на плода и зреенето да бъде осигурено, от тук нататък ще имаме едни опасни дни, да не забравяме, че идват горещниците и опасният св. Илия, който е гръмовержец“, каза още той. Етнологът уточни, че Еньовден е свързван още и с магичните сили. „В нощта срещу Еньовден са излизали бродници или житомамници и това са обикновено жени магьосници, които са обирали цвета от нивата, за да си осигурят плод на своята нива. Тази практика е била доста разпространена, след като имаме сведения, че в навечерието преди Еньовден познатите в селото бродници и магьосници са били свиквани и им е било забранявано да излизат от домовете си през нощта“, поясни той, като уточни, че на този ден падарите е трябвало да бранят нивите в селото.

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”

Даяна ДЮЛГЕРОВА