София. Народното вярване за св. Йоан Кръстител е повлияно от канона, но и изградено по законите на фолклорния тип образност. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ етнологът доц. д-р Илия Недин, ръководител на катедрата по "Етнология и балканистика" към Югозападен университет „Неофит Рилски“, по повод народните вярвания на празника Ивановден. „Официалният църковен празник е Събор на Свети Йоан Кръстител, последният пророк, наричан още Йоан Предтеча, един от най-почитаните светци“, подчерта доц. Недин и обясни, че в православния иконостас неговата икона е задължителен елемент от триадата Богородица, Исус, Йоан Кръстител от царския ред. „Според коледната песенност Божа Майка тръгнала да си търси кой да кръсти Млада Бога, никой от светците не смее да го кръсти, това трябва да направи Свети Иван, защото той е „кръстил небо, земя...“. Свети Иван се зарадвал, взел Млада Бога в „дясна ръка“, запретнал „свилни скути“ и кръстил Млада Бога на Йордан река. Тази образност представя един достолепен персонаж с черти на божество („той е кръстил небо, земя“), но и приземен в битов план (той е един от братята, които делят наследство чрез традиционния тип наследяване делба)“, каза още етнологът. Ирина ИВАНОВА Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”
