София. Водата и къпането са основният символен компонент и в трите дни – Водици, Ивановден и Бабинден. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ етнологът доц. д-р Илия Недин, ръководител на катедрата по “Етнология и балканистика” към Югозападен университет „Неофит Рилски“, по повод народните вярвания на празника Ивановден. „Празникът- Ивановаден е един вид продължение на Водици (Йордановден, Богоявление). С тези два празника се е отбелязвал краят на „поганите дни“, на коледарския обреден цикъл и на маскарадните обреди, характерни за този период. В Софийско на Ивановден са правели Джамала (камила), в Прилепско е наричан Женски водици, както пише големият наш етнограф Димитър Маринов“, каза доц. Недин, като подчерта, че навсякъде обредното къпане е било разпространено.
„На Ивановден са къпели младоженците, сключили брак през изтеклата година, момите, ергените, имениците, по-важни хора, водачът на коледарите... Имало е специална група младежи, а това, както можем да се досетим, са коледарите и/или участниците в маскарадните обреди, къпачи, които са обикаляли селото и са къпели за здраве, най-често на реката или на чешма или кладенец“, разказа етнологът, като обясни, че според традицията това се е правело за здраве, а за момите и ергените с пожелание да встъпят в брак през следващата година. „Характерно е било и къпането чрез наддаване - ако аз, например искам да бъде изкъпан някой Иван или Иванка, давам пари на къпачите, но Иван може да даде повече от мен и вместо него да окъпят мен. Обредното къпане е имало очистителен характер, правело се е за здраве. Днес, с изключение на къпането в ледените води на Водици, което стана отново повсеместна практика в последните десетилетия, обредното къпане на Ивановден и къпането на бабата на Бабинден почти не се среща“, каза още доц. Недин, като допълни че празникът продължава да се чества най-вече от имениците.
Ирина ИВАНОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”