„Често пъти си мисля, какъв ли щеше да бъде Левски, ако беше доживял до Свободата“, каза Ненков. „Може би депутат или министър, а може би щеше да бъде смазан от сопаджиите на Стамболов, като капитан Петко войвода във варненската тъмница и Петко Каравелов в Черната джамия в София. Или разстрелян като славните герои от Сръбско българската война – майор Олимпий Панов и капитан Атанас Узунов", каза още той. По думите му във всички случаи той би останал верен на своята същност на непримирим борец за социална справедливост и никога не би се превърнал в жалко подобие на новобогаташите в следосвобожденска България, които бързо са забравили светлите идеали на падналите за свобода и са оставили гробовете им да буренясат. „Това накара потресеният от късата им историческа памет и бруталната котерийна борба за власт Иван Вазов да напише своята великолепна “Епопея на забравените“, каза още Ненков.
По думите му днес политическите амбиции ни разединяват, хвърлят ни в ялови битки, дерат обществената кожа. „Мнозина смятат, че истината е само техен монопол и не искат да разберат, че няма само една истина. Това, което някои политици искат днес да ни кажат, Левски отдавна ни го е казал – и за демокрацията, и за републиката, и за свободата, и за равноправието, и за онези тъмни страни от живота, които ни разделят. „Не някой друг, а именно той ни научи да не бъдем маса, а общество от свободни и равноправни личности. Левски ни завеща, че трябва да бъдем единни, както в търсеното на истината, така и в сполетелите ни беди“, каза Петър Ненков. „Понеже днес истината и бедата са преплетени повече от всякога, нека никога вече не ставаме жертва на собствените си заблуди и политически амбиции. Ако той беше днес жив сигурно щеше да ни посочи пътя за излизане от кризата, но понеже не е – не ни остава нищо друго, освен да се учим от заветите му. Според Ненков, не друг, а именно Левски ни каза, че времето е в нас и ние сме във времето. В този смисъл той е силата, която ни проверява, съдът, който ни съди. Най-високият стожер на националната съвест чиято жар ни гори и преражда", посочи Ненков.
„Три основни двигателя вдъхновяваха мисълта и направляваха живота му – любовта към народа, култа към свободата и вярата, че освободеното ни отечество ще има най-съвършена наредба. Пред любовта към народа, казва той, трябва да се смири и най-малката гордост, пред тази любов няма място за тщеславие и суета. Той изгаря от едно страстно желание да види родината си свободна, пък после ако ще патките да му наредят да пасе. Неговата възвишена любов не чака отплата и привилегии, неговата жертвоготовност е всеотдайна и това го накара да напише: “Аз съм се обещал на Отечеството си – жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв", добави Ненков.
По думите му Левски ясно формулира и целта на националноосвободителната борба. „С една обща революция да се направи коренно преобразование на сегашната деспотично тиранска система и тя да се замени с демократична република и народно управление. И още – той казва, чужд на шовинизма: ”Всички народи в България ще живеят под едни и същи чисти и святи закони, без да изключва и самите турци, а освободената ни родина вижда като съвършена страна, която ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа. Пътят към това светло бъдеще е само един – свобода, или смърт.
Днес стотици хиляди българи ще коленичат пред паметниците на Апостола, с които е осеяна нашата земя. Ще коленичат, за да се покаят и да поискат прошка и съвет от него, a в душите ни ще стане тихо като в храм“, каза още доц. д-р Петър Ненков.
Цветана ТОНЧЕВА
