Военният историк посочи, че Българската армия започва Балканската война не напълно окомплектована по изискванията на военния устав. „Много от войниците ни тръгват към фронта със своите цървули и навуща. В хода на бойните действия не достига медицинско и санитарно осигуряване, не достига тилово осигуряване, но въпреки всичко благодарение на волята на несломимия войнски дух на българския войник, той успява да смаже една от най-силните армии – армията на Османската империя и независимо, че е наричана „болният човек на Европа“, Турция все още има огромна съпротивителна мощ, а армията й е много добре подготвена и окомплектована, каза Ненков. „След падането на крепостта, в Одрин пристигат военни делегации от Русия, САЩ, Германия, Холандия и др., за да се поучат от българския челен опит за превземане на крепост с щурм. Те са силно озадачени как най-силната крепост в Югоизточна Европа, обявена от военните специалисти за непревземаема, е превзета от българите само за два дни бойни действия“, подчерта Ненков. Българските нововъведения при овладяването на Одрин се изучават във военните училища и академии на други държави и се прилагат в други войни след Първата Балканска война, допълни още той.
Евелина БРАНИМИРОВА
