София. В българската история хан Крум остава блестящ държавник, пълководец и бележит законодател. Това каза в интервю за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“ военният историк доц. д-р Петър Ненков по повод кончината на хан Крум на 13 април 814 година. По думите му част от законите на хан Крум по-късно се цитират от велики френски философи от времето на просвещението. „Намират място в есетата на френския философ Мишел дьо Монтен. Франсоа Волтер също отразява управлението на хан Крум и неговата законодателна дейност във френската енциклопедия. Ние, българите, в днешно време все по-малко се обръщаме към миналото, за да се поучим от подвига, героизма, мъдростта, храбростта и пълководския талант на нашите предци, как за защитавали нашата земя и са правили всичко необходимо за нейното процъфтяване. В това трудно и нихилистично време трябва да почерпим примера на тяхната саможертва, героизъм и всеотдайно дело за процъфтяването на българската държава“, каза още военният историк. Доц. Ненков подчерта, че в битката при Върбишкия проход хан Крум влага целия си пълководски талант и успява да мобилизира българския народ. За първи път в българската военна история и жените участват в бойните действия наравно с мъжете, обясни той. „Чувството на мъст у всички е много силно. То е породено от мародерствата, грабежите, насилията и убийствата, които извършва огромната ромейска войска след превземането на Плиска“, добави доц. Ненков. Той отбеляза, че в тази битка хан Крум проявява не само своя пълководски талант, но и своите фортификационни умения, затваряйки с висока дървена преграда Върбишкия проход, като от южната му страна е издълбан дълбок ров с набити колове. Доц. Ненков обясни, че последиците от катастрофалната загуба са изключително тежки за Византия. След битката при прохода българската армия на хан Крум настъпва полетата на Тракия като превзема Дебелт. По-късно българите атакуват и черноморската крепост Месемврия, днес Несебър, където за първи път използват обсадна техника за превземането на укрепения град. „Паметната победа във Върбишкия проход допринася за политическото укрепване и териториалното разширение на българската държава, която става трета по могъщество в Европа. Битката е забележително постижение на българското военно изкуство, защото войската на Крум успява да обкръжи и напълно да унищожи огромната 60-хилядна византийска армия. Ромеите претърпяват разгром, какъвто не помнят от 378 година, когато техният император е разбит от западните готи и сам намира смъртта си на бойното поле край днешния Одрин“, допълни военният историк. Доц. Ненков припомни, че след тази победа българският владетел няколко пъти прави предложение за мир, но всички са отхвърлени от Византия. Това става причина водените от хан Крум войски да преминат в решително настъпление, при което превземат редица крепости.
Евелина БРАНИМИРОВА