София. Битката на Каймакчалан е едно от паметните отбранителни сражения на Българската армия във войните за национално обединение. Това каза в предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“ военният историк доц. д-р Петър Ненков. Той отбеляза, че битката на връх Каймакчалан е била забравена в периода след 9 септември 1944 година до 10 ноември 1898 година заради обществено-политическата конюнктура в България. „След това в годините на т. нар. демокрация нихилизмът започна да пуска своите отровни пипала в сърцата и душите на българите и едва през последните години, след като Красимир Узунов написа своята книга за Каймакчалан, интересът към тази паметна битка на Българската армия отново се възроди“, обясни Петър Ненков. Битката на връх Каймакчалан се води между български и сръбски войскови части, като сърбите са били подкрепяни от тежка френска артилерия. „Генералният щаб на Германия допуска груба грешка, когато нашите войски разгромяват сърбите и англо-френските войски и достигат на два километра от българо-гръцката граница, пристига заповед те да преустановят своето настъпление. Гърция предоставя своето пристанище за англо-френския корпус и по-късно се присъединява към Антантата“, добави историкът. Противникът концентрира много големи сили в артилерия и жива сила и на 12 септември 1916 година преминава в настъпление като насочва удар срещу фланга на първа българска армия. Срещу българските позиции настъпват три пехотни сръбски дивизии, а главният удар е насочен срещу връх Каймакчалан, наричан свърталище на бури и виелици, скалист, гол, покрит само с алпийска трева, изложен на артилерийски обстрел. Отбранява се от пет дружини и четири батареи от 11-ти пехотен сливенски полк, който е гръбнакът на отбраната, и други войскови части в подкрепа на сливенци. Към върха настъпва цяла сръбска дивизия с 50 тежки оръжия и много минохвъргачки. На 12 септември противникът настъпва сред яростна артилерийска подготовка срещу позициите на българските войски. Тя е толкова силна, че окопите са съборени и българите остават без своите укрития. „Барутната мъгла е непроницаема и не позволява на защитниците на върха да видят настъпващите сърби. Когато сръбските пехотни редици наближават българските окопи, те са посрещани от точен артилерийски пушечен и картечен огън. Ден и нощ до 30 септември българите отбиват 60 атаки на противника, който ги надвишава десетократно по численост. 60 пъти сърбите атакуват върха и 60 пъти са принудени да отстъпят пред българската твърдост и мъжество. Жертвите са огромни и от двете страни“, каза още историкът. По думите му когато имаме такива примери на непримерен героизъм, трябва да ги помним. „Трябва да ги знаем, да се поклоним пред паметта им и да ги ползваме като един национален капитал в днешното комерсиално и бездуховно време, в което живеем, за да възпитаваме младите хора да обичат България“, заяви Петър Ненков. Той отбеляза, че тази година Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва в Карлово са организирали екскурзия до легендарния връх Каймакчалан – символ на българската бойна слава и героизъм.
Евелина БРАНИМИРОВА