София. Клисура въстава втора след Копривщица и пада първа в неравен бой с башибозуците на Тосун бей. Това каза за Радио „Фокус“- Пловдив военният историк доц. д-р Петър Ненков по повод 143 години от Априлското въстание. „На 20 април 1876 г. председателят на клисурския революционен комитет Никола Караджов лично донася от Копривщица в Клисура "кървавото писмо " на Тодор Каблешков, с което се обявява началото на Априлското въстание", обясни Ненков. Той допълни, че на 21 април 1876 г. е осветено знамето, ушито от учителките Зюмбюла Попстефанова и Гана Найденова, а за знаменосец е определен Иван Кондаков. Близо 200 въстаници, под ръководството на председателя на Военния съвет Никола Караджов заемат позиции около селото. Една група заема гребена над дълбокия Зли дол, който се врязва дълбоко във възвишенията на Балкана, друга прегражда пътя за Карлово, а трета осигурява десният фланг на позицията. „На 23 април в Клисура пристига чета от 150 души, водена от Панайот Волов и Георги Икономов, посрещната възторжено от местното население, но тя не остава дълго в селището и си заминава. На следващия ден въстаниците изпробват своята черешова артилерия. Исполинът Иван Танков - Боримечката вика колкото му глас държи, за да предупреди жените и децата да не се плашат, че ще гръмне топчето", разказа още Петър Ненков. По думите му, клисурци изживяват горчиво разочарование, когато топчето се пуква още при първия изстрел, но не се отчайват и не загубват вяра в започнатото дело. На 26 април е отбито първото нападение на башибозука, предвождан от жестокия карловски спахия Тосун бей. След обяд срещу въстаническите позиции настъпват отново многочислени башибозушки отряди. Защитниците на Клисура очакват спокойно неприятеля да се приближи до позициите им и откриват по команда залпов огън. Падат убити десетки османлии. С точен мерник се отличава легендарният Нейчо Калъча. Той поваля няколко турски байрактари от щаба на Тосун бей. Башибозуците се стъписват, но скоро отново тръгват в юруш. Пред дълбокия Зли дол настъплението им замира, а куршумите на въстаниците попадат точно в целта. Това принуждава Тосун бей да свиква военен съвет. С измамни обещания той се опитва да подмами въстаниците да сложат оръжие, но напразно. Тогава разделя ордата си на две части. Насочва дясната колона на север от Клисура, за да обходи селището, а лявата колона заобикаля Клисура от юг. Въстаниците нямат достатъчно сили, които да изправят срещу тях. Застрашени от обкръжение, те започват да се оттеглят, за да помогнат на своите беззащитни жени и деца в селото. Лявата турска колона нахлува в Клисура и подпалва крайните къщи. Настъпва масова паника всред населението. Въстаниците и техните близки се отправят през прохода Върлишница към съседната Копривщица, а огънят поглъща къщите им. Клисура е разграбена и изпепелена. От хиляда и двеста къщи оцелява само една. Загиват около 400 души. Клисура паднала победена, но не се предала. Цветана ТОНЧЕВА
