Пловдив. Клисурката Ана Козинарова извършва чутовен подвиг в минутите на върховно изпитание на 26 април 1876 година, който остава в световната история. Това каза за Радио „Фокус“- Пловдив военният историк доц. д-р Петър Ненков по повод 143 години от Априлското въстание в Клисура. „Когато започнал погромът, озверелите башибозуци от двехилядната орда на Тосун бей нахлули в Клисура и наближили къщата на Ана. Тя разбрала, че смъртта е единственият и достоен изход. Тогава събрала на двора, около себе си като пиленца своите четири невръстни рожби и започнала да им говори, че ще се наложи да извършат нещо страшно. Трите и по-големи момченца - Иванчо, Цанко и Петърчо я слушали онемели и уплашени. Ужас късал сърцето на майката“, разказа Ненков. По думите му, писъците на озлочестени жени и на закланите деца и старци се впили като смок в сърцето на Ана. Нямало съмнение, че страшното идело. „Куршумите на турците свистели над покривите на къщите и се забивали зловещо в тях. Съдбоносният час настъпил и тя не бивало да чака повече. Когато пламнала съседната къща на Коьови и се чул сподавеният вик на умъртвените и стопани, Ана осъзнала какво я очаква, ако попадне жива в лапите на зверовете в човешки образ и затова решила – да предпочете смъртта пред позора и безчестието“, посочи Петър Ненков. „Като чула как башибозукът сипе люти закани и разбива портата й, за да се втурне като глутница свирепи псета вътре, тя притиснала силно до себе си и целунала през сълзи момчешките главици. Миг преди да полетят към нея с кръвясали очи, възрадвани от своята плячка, турците се спрели изумени. С ръцете, с които хранила, повивала и люляла своите деца, Ана ги хвърлила в страшното и дълбоко гърло на кладенеца. След тях, прегърнала пеленачето, в бездната полетяла и тя, майката – орлица“, каза историкът Петър Ненков.
Цветана ТОНЧЕВА