София. Вярванията за свети Антон и свети Атанас и последващия свети Евтимий, до известна степен са свързани с традиционните представи за болестта. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“етнологът от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науката (БАН) доц. д-р Петя Банкова. „При тях болестта има свой образ, място и време на действия. В народните поверия, болестта често пъти е представяна като стара, много слаба и грозна жена. Понякога носи дрипави дрехи и друг път косите и са дълги и рошави. Тя срещала човека в лош час, за такъв се приема времето от полунощ до пропяването на първи петли. В лошия час, започнатото не успява, желаното не се сбъдва, клетвата се осъществява, лошата магия се захваща, раждащият се човек е нещастен през целия си живот“, посочи тя. По думите й тези представи са засвидетелствани в множество етно-конфесионални общности. „Имаме ги сред българи християни, мюсюлмани и евреи. Последните вярват, че ако в лош час се спомене името на някоя болест, тя веднага пристига при човека“, обясни тя, като допълни, че не само времето, но и пространството може да бъде добро или лошо, в зависимост от това дали е свързано с добри или зли сили. „Ако върху обиталище на зла сила се построи къща, децата в нея ще боледуват или скоро ще останат сираци. Кошара, построена на лошо място е причина за безплодие на стадото, воденица на такова място означава неизбежно отнасяне от водата. Ако в къщата се появи мравуняк или червей, който прояде гредата на покрива, домът ще опустее. Разбира се, според старите традиционни вярвания на хората, живеели по нашите земи, ако човек попадне на лошо място, веднага ще се разболее и може да умре“, коментира етнологът. „Болестта, така наподобявана на жена, има и своите слабости, които позволяват тя да бъде победена. Тя например може да бъде „подкупена“ и омилостивена. Един от начините е с нежни, гальовни имена. Така например чумата е леля, шарката е баба, ситната сипаница е сладка и медена. Най-страшните болести са епидемиите, наричани от народа ни „редня“, защото като че ли болестта има списък, по който изрежда всички, които засяга и те са опустошителни, както казва познавачът на народната ни култура Димитър Маринов“, подчерта доц. д-р Банкова. Тя обясни, че за да ги посрещнат подобаващо, хората са организирали празненства с жертвоприношения. „Дните, в които се правят тези обреди са Антоновден, Атанасовден, Евтимовден. В тези дни не се работи, за да не се разсърди болестта, не се изричат клетви и лъжи, домът се пази чист и подреден. Знае се, че чумата обича да върлува в къщи, в които живеят крадци, разбойници, измамници, дори според архивните източници и при кръчмари, които смесват ракията и виното с вода. За сметка на това, дори чумата има жал към вдовиците и сираците и техните домове. Разбира се, съществуват редица забрани, свързани с трапезата в тези два дни. Те са подчинени на асоциативната връзка между вида и състава на храната и представата за болестите“, уточни етнологът.
Даяна ДЮЛГЕРОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”