София. Народните вярвания гласят на Антоновден, Атанасовден и Евтимовден да не се яде варена царевица, боб и леща, за да не боледуват децата от шарка. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“етнологът от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науката (БАН) доц. д-р Петя Банкова. „Споменах идеята, че храната в традиционен план е подчинена на асоциативната връзка между вида, състава и представата за болестите. За това се препоръчва да не се яде варена царевица, боб или леща, за да не боледуват децата от шарка. Това е асоциацията между варивата и раните, които шарката причинява по кожата на човек. За да не се разсърдят болестите не трябва да се яде свинско месо в тези дни и се раздават тъй наречените сладки медени питки, защото това се прави с цел да се омилостивят болестите и те да не са сърдити“, посочи тя. Доц. д-р Банкова обясни, че на тези дни празнуват имената Антония, Антон, Андон, Донка и техните многобройни, производни мъжки и женски аналози. „Атанас е едно прекрасно име, което в съвремието има своите модификации на Настя, Анастася, Разбира се и Евтимий“, обясни тя. „Тази обредност, която измина Йордановден, Ивановден, Бабинден е също един цикъл с три поредни дни. Сега в празничния цикъл Антоновден, Атанасовден, Евтимовден също можем да видим това преливане. Пример за това са и трите Горещници през лятото, обвързани със съответните светци. Не казвам, че непременно това навсякъде в миналото се е правило, има си своите регионални и локални различния, които обаче с течение на времето са модифицирани, избледнели, да не кажа, напълно изчезнали“, обясни етнологът.
Даяна ДЮЛГЕРОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”