София. Във фолклорната култура свети Антоний е представен като по-малкия брат на свети Атанас. В повечето разкази те са ковачи, налбанти, които измайсторяват ковашките клещи, с които се вади желязото от огъня. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“етнологът от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науката (БАН) доц. д-р Петя Банкова. „В миналото 17 и 18 януари са отбелязвани в отделните райони на страната с различни обичаи. Така например в Странджа наричат Атанас, сиромах Атанас и вярват, че светецът се преборва с тежки болести. В пиринския край е регистрирано вярване, че на Антоновден всички болести се събират на едно място и тръгват по хората. За това хората залоствали домовете си, дори не палели свещите вкъщи, за да не привлекат болестите“, коментира тя. Доц. д-р Банкова обясни, че при тридневния празничен цикъл, който е Антоновден, Атанасовден и Евтимовден, са се извършвали отделни ритуали в различните райони. „По принцип добре известна е представата за свети Атанас, като господар на зимните студове, виелици и бури. Във вярванията на традиционния българин той е свързан със свети Илия. И двамата отбелязват средата на два отделни сезона-зимата и лятото. За това някъде наричали Атанасовден- „сред зима“. Във фолклорни източни е добре познат и е запомнено това предание, че свети Атанас прогонва зимата, като съблича кожуха си и облича копринена риза. Така възседнал на коня си и се качва на върха на снежната планина и се провиква „иди си зимо, да дойде лято.“, обясни етнологът. „Цикълът от три дни празници или три дни ритуализирано поведение е характерен за българската традиционна култура. Това го свързваме обикновено с астрономическите представи на българина, с промяната в сезоните и стопанските цикли, допълни доц. д-р Банкова.
Даяна ДЮЛГЕРОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”