София. Възстановим ли познанието си за традициите на Лазаровден, ще направим и нещо много хубаво – заедно ще посрещнем пролетта. Това каза за предаването „Легенди за България“ на Радио „Фокус“ доц. д-р Петя Банкова, етнолог в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Тя уточни, че лазаруването е цял комплекс, защото съдържа в себе си и още два празника – буенек и кумичене. Буенекът е бил разпространен преди всичко в Източна България и се е провеждал в дните от Сирни заговезни до Лазаровден или Връбница, разказа доц. Банкова. „Известният български етнограф Михаил Арнаудов описва обичая буенек и аз не мога да си позволя да не го цитирам, защото това е може би най-старото, най-точното, най-пълното описание. И той казва така:
„при играта - защото буенека е игра - момите играят не в сключено хоро, а хванати в дълга верига, като начело стои една по-ячка и смела мома в бяла рокля с мъжка риза и с чер калпак на глава, окичена с пешкир или венец. Хорото се играе тъй буйно, че при захвичване някоя мома може да се откъсне и падне. Момата, танцоводът, наричана буенек или лазар, носи на рамо като знаме една тояга, обкована с желязно острило. На тоягата е завързан дълъг плат, през гърдите на момата са кръстосани два колана с големи пафти, у които се удрят и дрънчат герданите от бели пари, привързани на гушата. През кръста на танцовода се препасва колан, на който са накичени кърпи. Заедно с нея, мислена като младоженек, върви малко момиче, наречено булка. То е 7-10-годишно с живи родители, прибулено с тънка бяла или цветна забрадка. И като тръгне из село групата те пеят песни за всеки, когото срещнат. Приемало се е, че лазарките не бива да подминават къща, защото ако се подмине къща или ако стопаните, не дай си Боже, отворят вратата и не ги нагостят, това би предвещало някакво злочестие за този дом."
Представете си каква прекрасна процесия – красота, младост, жизнерадост, облечени в булчински, невестински премени, пеещи, танцуващи, носещи своите малки кошници, пълни с дарове, влизащи във всеки дом“, припомни доц. Петя Банкова. Тя уточни, че точно тази споделеност на празника и ценностите е унищожена по време на комунистическия режим в България. Тя призова това познание да бъде възстановено, защото направим ли го - ще направим и нещо много хубаво: заедно ще посрещнем пролетта.
Анна АНГЕЛОВА