София. Легендата за Пижо и Пенда е вторична спрямо тази за Баба Марта, защото за да успеем да вникнем в същността на този празник и да можем да предадем неговите ценности, послания и символи, може би е добре, да отворим старите учебници по „Етнография“ или най-малкото една фантастична студия, написана от проф. Вълчинова, която се отнася за образа на Баба Марта. Именно тя е в основата на първомартенската обредност. Това каза етнологът в Института за етнология и фолклористика в Етнографски музей при БАН, доц. д-р Петя Банкова в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 1 март. „В миналото хората са си я представяли като стара жена, която рано сутринта, в първия ден на март месец, излиза от гората и влиза в селото“, каза доц. Банкова, като обърна внимание, че гората в мисленето на българина е била едно неусвоено, хаотично пространство. „Там, накрай света, в гората, живеят именно митичните същества. Но ето, едно такова същество идва при хората и според интерпретациите на етнолозите, образът на Баба Марта е свързан със света на мъртвите“, посочи етнологът. По думите ѝ именно там, на краищата, живеят всички онези чудни същества, които само в определено време и място общуват с човеците.
„Баба Марта е своенравна, понякога начумерена и сърдита и тук виждаме и легендата - според едно поверие, двамата ѝ братя- Малък и Голям Сечко изпили общото вино и не ѝ оставили да го опита. Друга легенда пък разказва, че една жена подранила и извела козите си на паша и така предизвикала гнева на старицата, която освободила снежните вихрушки, замразила непредвидливата козарка с цялото и стадо и така Баба Марта се разсърдила“, разказа доц. Банкова. Тя подчерта, че тук, в първомартенската обредност, с която традиционният българин посреща времето на преход, виждаме първият символ, а именно, че всяка добра домакиня трябва да изчисти дома си, защото Баба Марта обича да срещне засмени лица и изчистен дом. „Домакинята трябва да простре и една червена дреха, или най-малкото червена кърпа на стобора. Понякога простирали червен мъжки пояс. И може би, тук някъде, са се зародили тези два образа на Пижо и Пенда - мъжкото и женско начало. Не трябва да забравяме, че те дори имат свои регионални аналози, защото в Габровския край, например, ги наричат по друг начин“, отбеляза доц. Банкова.
По думите ѝ това е мъжкото и женското начало, което в преходния период е началото на пролетта. „То е призвано да осъществи онази магия на живота - да се свърже, за да даде едно ново начало. И тук вече, повлича крак цялата символика - щъркелът идва, Благовещение настъпва и целият пролетен период е натоварен с тази функция, която съдържа в себе си желанието за репродукция и за прокреация за създаване на нов живот“, посочи още тя.
Ирина ИВАНОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”