София. В мартеницата се връзват и сини, като небето, зелени, като тревата конци, както и жълти, като слънцето. И за да я превърнат в истинския амулет, в мартеницата сплитат онова синьо манисто-синецът, който е универсалният пазител срещу уроки. Това каза етнологът в Института за етнология и фолклористика в Етнографски музей при БАН, доц. д-р Петя Банкова в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 1 март. „Срещат се и пера от петел или гълъб, или пък косми от конска грива, които са символ на силата и плодовитостта“, посочи доц. Банкова. Тя разказа, че някъде край морето, дори може да видим и черупки от миди и охлюви, които пак са за здраве. „По нивята може да видим и житните сламки или дъбовите тресчици или пък скилидката чесън и сребърни и златни пари“, отбеляза тя. По думите ѝ цялата тази символика показва, че мартеницата се превръща в един носител на пожелание, но и в един преносител на ценности, символи и познание. „Именно заради това, всяка година в Етнографския музей се организират така наречените мартенски ателиета, в които ние каним деца и родители и им показваме изработването на традиционната мартеница, защото това е познание и умение, което трябва да се съхрани и предаде“, подчерта етнологът. Тя обясни, че именно така се предава и познанието за символите и за силата на вълната, която се среща не само в мартенската обредност, но и в пронизването на целия жизнен цикъл на индивида в традиционната култура. „Мартеницата, в оригиналния си вид, защото ние трябва да гледаме на това произведение на народното изкуство и на народния дук, в неговия оригинален вид, тя се изработва на ръка, от усукани на ляво бели и червени вълнени и памучни конци. Белият цвят символизира красотата, чистотата и невинността на младостта. Пак повтарям, че освен мартеница, като название в родопския край, например, наричат мартеницата „байница“ и именно това название подчертава още веднъж нейната връзка с желанието за здраве и плодородие. „Байница“ идва от „побай ми“ или да направиш добра магия за любов“, разказа още тя. Ирина ИВАНОВА Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”
