София. Съществува вярване, устойчиво и днес, че срещу Богоявление небето се отваря праведният човек може да види това чудо и да си пожелае нещо, което да се сбъдне. Затова навремето са будували през тази нощ, очаквайки това небесно чудо. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ доц. д-р Петя Банкова, етнолог в Института за етнология и фолклористика в Етнографски музей при БАН, по повод народните вярвания на празника Йордановден. „В миналото всеки стопанин е отнасял на реката или на извора домашните икони и ги е потапял във водата. А момите след това умивали лицето си с тази вода, защото вярвали, че така ще бъдат красиви и свежи през цялата година. Тази вода се приема за особено лековита. Всеки отнася по малко от нея вкъщи и с нея се поръсва дома, пие се по няколко глътки за здраве, дори се пази за лек през цялата година. В миналото на този ден жените, които са станала майки през изминала година, са раздавали на съседи и роднини кравайчета за здравето на децата си“, каза още доц. Банкова, като допълни, че обичайно в този ден се извършвали и кръщенията над новородените.
„Водата по принцип присъства на почти всички обредни практики. Тя е свързана от една страна с жизнения цикъл на индивида. Ние я срещаме още от първото къпане на новороденото, което се извършва по обреден начин и във водата се слагат специални предмети. Тази вода също така е характерна и за сватбата и разбира се, за обичайте при смърт и погребение. Това е един от природните елементи, който съпътстват живота на човека. Същевременно водата е като огъня - много силен елемент, който е характерен и за тези празници“, разказа още етнологът, като подчерта, че те са свързани с благоденствието на цялата общност.
„В традицията имаме този модел на 3 поредни празника и 3 поредни дни, като в приказките „3 дена яли, пили и се веселили“. И тук водата я имаме - един път на Йордановден, когато тя е осветена и кръстена, когато свещеникът я е осветил с кръста и тя вече има своите чудодейни сили, и втори път на Ивановден, когато завъртаме цикъла, с това обредно къпане на именниците, на ергените, на девойките и младоженците, защото животът започва отново - от тях, от сватбите, от това, че ще се родят нови деца. Цикълът завършва на третия ден - на Бабинден, когато се къпе бабата, която е помагала при раждането на децата, тогава се къпят и новородените деца. В рамките на тези три дни се затваря цикълът. Водата е в началото, когато тя е кръстена и добива силата да пречиства. Тя вече може да пречисти хората, най-напред младите мъже и жени, които са създали или ще създадат семейства. Следват именниците. Накрая идва ред и на бабата, която е помагала при раждането на децата. И на самите новородени. По този начин в традиционните вярвания се утвърждава идеята, че чрез водата започва и нов цикъл в живота както на индивида, така и на общността", каза още етнологът.
Ирина ИВАНОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”