София. Хората с епилепсия са с по-голям процент на смъртност, като около 60% са с наследствено заболяване. Това съобщи пред журналисти доц. д-р Петя Димова, епилептолог в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, председател на Българското Дружество против Епилепсията - член на Световната лига против епилепсията, по повод Международния ден на борбата с епилепсията. „Събрали сме се за да отбележим, освен Международния ден за борба с епилепсията, така и 10 години работа на българския център по хирургия и епилепсия“, отбеляза доц. Димова. „Центърът за хирургия на епилепсията от две години е включен в групата EpiCARE, призната от ЕС като Европейска референтна мрежа и редки сложни епилепсии, за проучването на болести със социална значимост. Епилепсията е най-честото неврологично заболяване, но разбира се, не е най-социално значимото, защото в момента най-много внимание се обръща на мозъчните инсулти и на други болести, които имат голяма инвалидизация и смъртност. За нас епилепсията не е по-малко важна, тъй като има деца и възрасни с едно хронично и тежко заболяване, когато то не може да бъде излекувано“, посочи епилептологът, като подчерта, че това заболяване обрича пациентите и техните семейства на значителни лишения и ограничения в живота и се стига до стигма.
„Около 60% са наследствените епилепсии. Това е част от смисъла на тази борба, която е организирана от тези две световни организации и с участието на Световната здравна организация, чиято цел е това заболяване да бъде извадено извън сянка и на хората с епилепсия да бъдат давани повече права. Включително и достъпа до едно правилно лечение, което да предлага всички възможности“, каза доц. Димова.
По думите й хората с епилепсия имат по-висок процент на смъртност от тези, които нямат такова заболяване. Тя отбеляза, че процентът е близо 16%. Доц. Димова посочи и, че когато епилепсията е под 60% не се оперира, но когато е над се налага.
„Технически процесът на лечение е дълъг, защото когато един пациент дойде той трябва да има пристъпи, които не се овладяват от лекарства. Такива са около 30% от пациентите с епилепсия. Задължително се проучва вида на техните пристъпи, което е клиничния преглед, анамнеза от техните родители и близки, за да може да се добие представа за картината на епилептичните пристъпи и от къде може да тръгват те. След това се провежда едно дългосрочно ЕЕГ, което е минимум 3 дни. Целта е да се хванат пристъпите, за да се хванат и във видео и в ЕЕГ, как протича“, заяви епилептологът. Тя подчерта още, че се покрива практически целия мозък. „Когато се правят по-сложните изследвания, не при всички, а при ограничен брой болни, се поставят електроди, включително и вътре в мозъка. Това е една от нашите гордости, защото в България е напълно възможно. Това се прави от 2011 година. Правят се и вътрешномозъчни изследвания, които най-точно установяват. Това се прави при най-трудните пациенти. При всички останали видео - ЕЕГ-то, преглед и амамнеза, както и един качествен магнитен резонанс са стъпките. Напредъка в технологиите показва, че много голяма част от епилепсиите, които трудно се подават на лечение с лекарства, всъщност се дължи на области, които могат да бъдат премахнати. Това са така наречените диспазии, за които никой от нас преди 15-20 години не знаеше и не беше виждал“, каза доц. д-р Петя Димова.
„Когато епилепсията започва в ранна детска възраст и бъде оперирана успешно, целият живот може да бъде спасен и те да не приемат медикаменти, които не са безвредни, да ходят нормално на училище и да се забавляват нормално“, допълни още тя.
По думите й от 2013 година центърът сътрудничи много активно с невролози и неврохирурзи от Ереван за развитието на епилептичната хирургия в Армения и в резултат на усилията от 2016 година в Ереван успешно са оперирани над 20 пациента, предимно деца с ранни и тежки епилепсии. „През 2018 година всеки от нас беше награден като признателност с почетни златни медали на арменския парламент“, каза още тя.
Ирина ИВАНОВА