София. София има изключително сложна история, свързана с факта, че тя играе важна политическа роля, защото се намира приблизително в географския център на Балканския полуостров. Това каза доц. д-р Тодор Чобанов, заместник-кмет на Столична община по направление “Култура, образование, спорт и превенция на зависимости”, в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 140-годишнината от обявяването на София за столица. По думите на доц. д-р Тодор Чобанов българската столица има своите възходи и падения, мигове на триумф и трагедии. "В края на 7 и в 6 хилядолетие имаме данни, че тук се появява един важен център, средище на цялата неолитна цивилизация в региона. В неолитното средище Слатина, което отговаря на критериите за град, има следи от много усилен обмен с околните територии", разказа той, като уточни, че това е първият голям разцвет на града. "След това може да подчертаем римския период, особено след 3 век. 3,4, 5 и 6 век е един период, когато политическата и духовната роля на града неимоверно нараства и това е свързано основно с факта, че в този период много от императорите на римската империя са от този регион", посочи още зам.-кметът. "От средата на 3 век е столица на римска провинция, а в последствие и столица на диоцес, което е нещо като група провинции. В тази епоха градът е развиван, градоустрояван, укрепван, надграждан от цяла серия забележителни римски императори, сред които трябва да споменем основно Константин Велики, който не на шега смятал да премести столицата именно тук. В една от биографиите му се споменавала, че често казвал: „Сердика е моят Рим“, защото тя е била много по-голяма и красива от неговия роден град Ниш или Найсус, както се е казвал в онази епоха. Неговите наследници провеждат тук един от Вселенските събори - Сердикийски църковен събор през 343г., а после при император Юстиниан Велики градът е допълнително разширяван и облагородяван", разказа още доц. Чобанов. "Другият разцвет е в зрялото Средновековие, но той започва в 9-10 век, когато градът първо е превзет от хан Крум и в последствие е развит като важен политически център - вторият по значение град в Средновековна България без съмнение, след самата столица. Комит Никола, бащата на Самуил, се счита за управител на изключително важната Средецка област. Самото име Средец навява на идеята за центъра на българското землище. По време на упоритата отбрана на града при Епопеята на Самуил, тези битки, които са водени, за да бъде запазен градът под българска власт, показват, че той е бил наистина много важен", допълни още зам.-кметът. По думите му градът възстановява тази си роля в 13 век, когато тук управлява племенникът на сръбския цар - севастократор Калоян, също изключително важна фигура в политическата йерархия на Средновековна България. "През 13 и 14 век тук са изградени много църкви и манастири и не случайно именно в 14 век в една шишманова грамота ние виждаме и новото му име – София, вече като официално използвано от българския цар. Така че в зрялото Средновековие тук има изключително голям духовен и политически разцвет. Градът играе изключително важна роля. Можем да подчертаем, че известно време той е важен и за Османската империя, защото тук е било заседанието на голямата административна област на бейлербейство Румили", посочи още зам.-кметът. "Разбира се, най-големият триумф на София е нейното утвърждаване за българска столица след Освобождението и изграждането наново на града. С неговото нарастване той представлява един урбанистичен феномен, който няма паралел в европейското пространство. За около век и половина от 10-12 хиляди жители до над милион и половина. С цялостен европейски облик, това чудо на развитието на София действително е без аналог и ние трябва добре да го познаваме, за да си даваме сметка как точно се развива нашият град. Той е един сбор на хора от цяла България. Тук идват хора както от различните краища на освободеното Отечество, така и от тези земи, в които по някаква причина Освобождението не се случва. Именно затова можем да твърдим убедено, че София е събрала в себе си сборен образ на цялото българско етническо землище. Тя и днес е притегателен център за хора от всички краища на България, и не само. Всичко това се дължи до голяма степен и на привлекателните условия за духовен и културен живот, за поминък, които има градът и днес и които все повече и повече го правят привлекателно място за живеене", заяви още той. Даяна ДЮЛГЕРОВА Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”
