Благоевград. До края на живота си Пейо Яворов е бил отдаден на каузата на Македония – в началото водещ бил романтизма, а по-късно заради дълга му на българин. Това каза за предаването „105 години свобода“ на Радио „Фокус“ – Пирин доц. д-р Валентин Китанов, историк и ръководител на катедра „История“ към Югозападен университет „Неофит Рилски“-Благоевград по повод 141-та годишнина от рождението на поета-революционер, която ще бъде отбелязана на 13 януари. Той обясни, че в революционната кариера на Яворов се отличават няколко основни момента. Доц. д-р Китанов обясни, че още през 1902 година става член на Върховния македонски комитет. През 1908 година става допълнителен член на задграничното представителство на ВМРО.
„Нека само да припомни, че в това представителство влиза Христо Матов. През 1914 година той участва във възстановяването на организацията след Балканските войни и е избран за запасен член на централния комитет. Освен това Яворов има много сериозно участие по време на Балканската война, за което получава и Орден за храброст“, каза още доц. д-р Китанов. Той припомни, че Яворов участва ѝ в освобождението на селищата край Банско, Разлог и Неврокоп, където дори е избран за първи кмет. „Голямото събитие, което остава встрани от неговия личен живот и кариера е феноменалното превземане на град Кавала. Това е един случай достоен за великолепен кино-шедьовър. Той с още трима известни български революционери Йонко Вапцаров, Михаил Чеков и Христо Чернопеев разиграват един „театър“ пред турските власти в Кавала и без бой, без да гръмне нито една пушка, успяват да превземат този почти 50-хиляден град. Дори и когато е превзет града Яворов е първият, който отговаря за общото управление на града“, допълни д-р Китанов. Той подчерта, че личността на Пейо Яворов е едно от големите доказателства за това как един много добър, великолепен български поет-символист може да се отдаде на националната кауза и в същото време да се превърне в един революционер с доста впечатляваща кариера.
Ливия НИНОВА