София. В миналото се е смятало, че жените, които са помагали при раждането, са персонажи на границата между профанния и сакралния свят. Това каза за Агенция „Фокус“ етнологът доц. д-р Веселин Тепавичаров, ръководител на катедрата по „Етнология“ към Историческия факултет на Софийския университет СУ „Св. Климент Охридски“, по повод народните вярвания за празника Бабинден. „Поради тази причина т. нар. „баби“ са се занимавали с израждането на майките, защото се е вярвало, че децата също идват от друг свят“, каза доц. Тепавичаров, като подчерта, че именно затова, хората са започнали да им отдават почитат на този ден.
„Има различни тълкувания за произхода на този празник. Но основните са, че това е празник, произлязъл от древните траки, като към това тълкование има най-много привърженици. Другата версия е, че е прабългарски празник. Този празник идва от езическата традиция, свързана със самия живот и с раждането“, подчерта етнологът, като посочи, че именно за това в живота на хората има три най-важни житейски празника - раждането, сватбата и смъртта. „В периода, в който жените са бременни, е имало и много забрани, които е трябвало да спазват, като една от тях е те да не стоят на праг, защото той се смята за граница между два свята и това е опасност за самата майка и за плода, който тя носи. Бременната жена не е трябвало да си играе и с въже, защото съществува поверие, че така детето може да се удуши. Вярвало се е, че на нея е трябвало да ѝ се дава всичко, което тя поиска, защото това означавало, че самото дете в утробата на майката го иска“, разказа доц. Тепавичаров.
Той отбеляза, че навремето жените, които не са могли да заченат са били маргинализирани. „Те са извършвали различни ритуали, за да могат да забременеят, някои от тях са това, че е трябвало да стоят под свещено дърво, да посещават места на светии не само на християнски, но и на мюсюлмански. Жените са ходели, също така, и на врачки, а любовната игра се е извършвала в определени дни“, допълни той.
Ирина ИВАНОВА