„Когато на 2 април 2015 г. Народното събрание избра състава на КЕВР, частично подменена преди една година, пред Комисията стоеше задачата да дадем своя съществен принос за решаване на три основни и важни за българската енергетика задачи – финансово стабилизиране на отрасъла, диверсифициране на източниците на енергия, които се доставят в България, и по-нататъшна либерализация на енергийния пазар“, подчерта доц. Иванов.
Той посочи, че в правно отношение либерализацията е била регламентирана през 2007 г. с промяна в Закона за енергетиката, но практически е започнала да се разширява през 2013 г., когато са били задължени потребителите на енергия на високо и средно напрежение да излязат от свободния пазар. „В края на 2018 г. количествата, които бяха търгувани на борсата, бяха два и половина пъти от тези през 2016 г. – от 2,5 тераватчаса електроенергия нарастват на 6 тераватчаса“, обясни председателят на КЕВР. Той посочи, че през януари 2019 г. 62% от произведената електроенергия се търгува на свободния пазар – от тях 19% е била енергия за износ, а 43% са били търгувани на вътрешния пазар. Така 38% е останал регулираният пазар на електроенергия у нас.
Доц. Иванов посочи и мерките за по-нататъшна либерализация на пазара, които трябва да се случат през 2019 г. „На първо място, на борсата излизат и всички производители с инсталирана мощност от 1 до 4 мегавата – това прави около 1,5 тераватчаса допълнителна енергия, които да се продават на борсата. На второ място, от страна на Борсата беше поет ангажимент да се създадат достатъчно различни пакети за електроенергия, които да включват различни опции – било само електроенергия в пикова зона, енергия от пик или базова енергия и т.н. Това дава известна предвидимост на клиентите и търговците“, заяви той. Доц. Иванов посочи, че предстои да се въведе и изискването всяка нова когенеративна мощност да бъде построена само и единствено при условие, че се провежда търг и този търг да приеме недискриминационни и ясни правила.
Цветилена СИМЕОНОВА
