„Постепенно стигаме до положение, в което е необходимо и част от потребителите на електроенергия, които в момента са на регулиран пазар, да излязат на свободния. Вероятно в недалечно бъдеще – в рамките на година, небитовите потребители – това е дребният бизнес, институции, учреждения, - ще излязат също на свободния пазар“, заяви доц. Иванов.
Той посочи, че най-важните проблеми на свободния пазар на електроенергия, който е гарант за либерализация, са два. „Първо, това е ниската ликвидност на БНЕБ – количествата, които се търгуват на нашата борса, са три пъти по-малки от тези на унгарската и около осем пътни по-малки от гръцката. Ниската ликвидност създава вторият съществен проблем – а той е големи промени в цените на електроенергията на свободния пазар. Защото когато са ниски количествата на търгуваната електроенергия, големите търговци или производители може рязко да променят цената“, обясни председателят на КЕВР. Доц. Иванов подчерта, че това може да бъде преодоляно с краткосрочни и дългосрочни мерки. „В крайна сметка голямата цел, която трябва да бъде реализирана и ще даде възможност за стабилен пазар на електроенергията в страната, е да се осъществи свързаност на пазара на електроенергия в България със съседните страни“, каза още той и посочи, че преговорите за създаване на свързан пазар с Румъния, Македония, Сърбия и Хърватска напредват. „Това по категоричен начин ще намали големите отклонения от цената на електроенергията на българския пазар“, подчерта доц. Иванов.
Цветилена СИМЕОНОВА
