София. На бъднивечерската трапеза присъстват постни храни, които увеличават обема си, защото се вярва, че така ще се умножи късметът на хората. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ етнологът доц. Мира Маркова. Тя уточни, че и до днес обединяващото около Коледа е трапезата. „Обредните хлябове, заемащи важно място на трапезата, са всъщност жертвоприношение. Затова централно място заемат тези колаци, които са няколко вида – голям колак, който се оставя за семейството, краваи за коледарите, отделно безквасен хляб, който се е месил със сребърна паричка за благоденствие и късмет“, обясни доц. Маркова. По думите ѝ днес има смесване на типовете хлябове, но въпреки това хлябът продължава да заема централно място на трапезата. „Неслучайно българинът казва, че ако има хляб, има всичко. За него хлябът е в основата на живота, той е много повече от храна, той е символ, жертва и от друга страна участва и евхаристията, бидейки част и от литургията. Това е един от елементите, които са извечни. Разбира се, на бъднивечерската трапеза остава изискването храните да бъдат постни“, коментира тя и изброи храни, които имат свойството да увеличават обема си – варено жито, ориз, боба, сармите. „Това е също част от вярванията, че така ще се умножи късметът на хората“, добави доц. Маркова. Тя уточни, че виното също е неделима част от трапезата, отново с огромна символика, както хлябът. „Повече от просто питие, това е идеята за Христовата кръв. Най-важното е, че тази трапеза е християнска защото тя задължително се прекадява. Никой не е сядал някога на трапезата за Бъдни вечер, без да се прекади. Това е много важно, има огромна символика. Днес може би е изгубено, доколкото говорим в много отношения за едно атеистично общество, каквото е модерното, за съжаление“, каза още тя.
Теодора ПАТРОНОВА


Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”