София. През 1945 г. се осъществява последната реформа в българския правопис, сега правописна промяна като генерален акт няма. Това каза доц. д-р Надежда Сталянова от Катедрата по български език към Факултета по славянски филологии в СУ „Св. Климент Охридски“ в интервю за Агенция „Фокус“ по повод правописната реформа от 26 февруари 1945 г. Доц. Сталянова разказа, че с последната правописна реформа се премахват буквени означения за звукове, които вече не се произнасят. „Премахват се краесловните ерове. Това са буква Ъ и ь в края на думи, които завършват на съгласна. Те не са се произнасяли и са наследници на т. нар. старобългарски ерове. Освен това тази реформа премахва т. нар. ятова гласна. В случаите: хляб, хлебен, хлебни изделия я и е са били означавани с тази ятова гласна. Тя също е премахната. Премахнат е гласът за старобългарската голяма носовка, означаваща съвременната гласна Ъ“, обясни доц. Сталянова. По думите ѝ целта на правописната реформа от 1945 г. е опростяване на правописа. „Т.е. премахват се неща, които вече не са употребяват. Бихме могли да кажем, че резултатите от тази реформа са само положителни. Те са насочени към улесняване на правописа“, каза още доц. Сталянова. Тя обърна внимание, че след последната реформа единственото, което се случва на полето на правописа е издаването на правописен речник през някакъв период от време. „Като във всеки правописен речник се отразяват промените в българския правопис. Описват се също така в предговора на всеки речник. Правописна промяна като генерален акт няма“, добави още тя.
Деница КИТАНОВА


Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”