София. В миналото в някои от къщите са се боядисвали до 300 – 400 яйца, които са се пазили до Спасовден. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ доц. Петя Банкова, етнолог в Института за етнология и фолклористика в Етнографски музей при БАН по повод отбелязването на Великден. Тя припомни, че в сборниците „Народни умиротворения“, се разказва за народната култура за Великден, присъщ най-вече за селската култура. „Безспорно там ще видим онези боядисани и писани яйца, които са огромен брой. В някои от къщите са се боядисвали до 300, 400 яйца. Те са се пазили до Спасовден, като е било прието, че човек не може да влезне или излезе от дома по време на тези празници без да бъде надарен с яйце. Това е бил един от знаците за гостоприемството“, посочи тя.
По думите й преди да бъдат боядисани яйцата, те са били добре почиствани. „Слагали са се във вода, в която се е прибавял малко зелев сок, за да не се чупят, след което са се боядисвали с естествени багрила“, добави доц. Банкова. „С първото червено боядисано яйце, още докато е горещо, се чертае кръстен знак на челата на малките деца, за да са здрави през цялата година. Това яйце се слага до иконата и се пази за лек против уплахи и уроки. Същевременно по него се гадае каква ще бъде годината. В някои случаи се пази до следващия Великден, когато отново се извършват тези гадания“, отбеляза етнологът. Според нея яйцата се наричат „писани“, „шарени“, и греят като слънца. „Символиката е именно в красотата на тези пъстри, багрени от момите яйца. Не случайно по традиция някои от тези яйца се слагат в чеиза на момите, за да ги огряват със своята красота. С черупки от тези яйца се захранва дори добитъкът“, коментира още доц. Банкова. Тя допълни, че някои от яйцата са се търкулвали по синора на нивата, за да бъде тя плодородна през следващите години.
Даяна ДЮЛГЕРОВА

Пълния текст на интервюто четете в „Мнение”